Екотакса за текстил: По-качествени дрехи и по-чиста природа

Разделното събиране на текстил е ключов елемент в осъществяването на кръговата икономика, насърчавана активно от Европа. Целта е, след като бъде разделно събран, отпадъкът от текстил да се третира в съответствие с йерархията на отпадъците и по този начин да се допринесе за предотвратяване на използването на първични суровини в производствата.

Екотаксите са израз на принципа на разширена отговорност на производителите, съгласно който те трябва да поемат разходите за събирането и последващото третиране на отпадъците, образувани от продуктите, които са пуснали на пазара.

Такива такси вече се плащат за електроника, масла, опаковки и различни видове гуми, въпреки че тези отрасли дори не попадат сред петте най-големи замърсителя на околната среда, за разлика от текстила. По данни на ЕС към момента потреблението на текстилни изделия е на четвърто място по отрицателно въздействие върху околната среда и изменението на климата и на трето място по използване на вода и земя от гледна точка на глобалния жизнен цикъл. 

В изпълнение за заложеното в действащата Рамкова директива за отпадъците изискване до 1 януари 2025 г. държавите членки да имат въведени действащи системи за разделно събиране на текстил през 2021 г., в българския Закон за управление на отпадъците са направени изменения и допълнения, с които се въвежда разширена отговорност на производителите на текстил. Това именно е избраният икономически механизъм, избран за въвеждането на разделно събиране на текстил у нас в изпълнение на изискванията на директивата. Той съответства напълно на Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия, според която разширената отговорност на производителя е ефективна за подобряване на разделното събиране на отпадъците и тяхното последващо управление в съответствие с йерархията на отпадъците. В потвърждение на това през юни 2023 г. Европейската комисия инициира предложение за изменение на Рамковата директива за отпадъците, с което въвежда задължителна разширена отговорност на производителя за текстила т.е. посоката на развитие на законодателството е ясна и категорична.  

За да може разделното събиране на текстил в България да заработи ефективно до края на годината, е необходимо да бъде приет подзаконов нормативен акт, който да доуреди обществените отношения с конкретни ангажименти за участниците във веригата на жизнения цикъл на текстила. 

Въпреки че процесът значително е напреднал, в обществото все още се води дебатът „за“ или „против“ екотаксите в текстилния отрасъл.

Екотаксите – плащаме, за да спечелим

Екотаксите не са глоба, а инвестиция в поддържането на единна система за редуциране на отпадъка и изработката на нови изделия без използване на първични суровини.

Дебатът „за“ или „против“ екотаксите е грешен още в генезиса си, тъй като идеята за по-малко отпадък и по-чиста природа не може да има алтернатива.

По данни на ЕС, независимо че в периода 1996 – 2018 г. цените на облеклото в ЕС са се понижили в сравнение с инфлацията, средните разходи на домакинствата за облекло са се увеличили, което показва, че подобни неустойчиви модели не са позволили на гражданите да се възползват в пълна степен от възможностите за икономия на разходи. 

Екотаксите ще стимулират производството на по-малко, но по-качествен текстил и по този начин ще намалят ефекта върху околната среда от свръхпроизводството и свръхпотреблението. При въвеждането на по-строги правила за качеството и състава на дрехите потребителите ще се радват на по-издръжливи, по-безопасни и по-чисти продукти, които могат да се използват многократно по-дълго. А това означава едно – по-малък разход за по-качествен продукт.

В допълнение, системата за събиране, сортиране и предаване на текстила за рециклиране има потенциала както да намали отпадъците на сметищата, така и да стимулира по-отговорното потребление на енергия в сектора. Рециклирането на текстил и обувки ще допринесе за минимизиране на изгарянето и депонирането, които към момента са основни методи на третиране на този вид отпадък, както и за реализиране на политиките на ЕС за кръгова икономика и въглеродна неутралност. 

Според статистическо изследване на икономическите гиганти от EIU над 50% от мениджърите в модната и текстилната индустрия твърдят, че потребителското търсене е основната причина, поради която създават екологично устойчиви продукти. Това означава, че обществата вече се нуждаят от нов модел на потребление. Производствата, адаптирани към нов екодизайн, включващ намаляване на вложените опасни вещества, използване на рециклирани влакна,  както и проектиране на дълготрайни облекла, ще отговорят не само на съвременните зелени политики, но и на потребностите на съвременния човек. Преведено на езика на бизнес стратегията, това означава, че всеки бранд, който гледа към бъдещето, следва да инвестира в екологичната устойчивост на своята продукция. А системата за събиране на текстил е инвестиция в готов вид, която само чака да бъде приложена.

В световен мащаб не са много търговците, които са поели някаква отговорност за екологичния отпечатък на стоките, които пускат на пазара. В този контекст следва да бъде отчетено, че макар прилагането на разширена отговорност на производителя чрез плащане на екотакси да е предизвикателно в краткосрочен план, то е важен маркер за отговорност и конкурентоспособност на бизнеса в дългосрочен. 

През март тази година Европейският парламент подкрепи предложената от ЕК Рамкова директива за отпадъците и гласува задължително въвеждане на разширена отговорност на производителите за текстил и обувки, която ги задължава да поемат разходите за разделно събиране, повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране на образуваните отпадъци.