Експерти: Има начален, но не рисков капитал

Предприемачите, решили да стартират бизнес в България, намират лесно начално финансиране на проектите си, но няма достатъчно ресурс за рисков капитал. Липсва и дялов капитал за растеж на новите компании, като ако не се влее достатъчно капитал в развитието на компаниите, това може да забави и ръста на икономиката. Около тази теза се обединиха експерти и предприемачи по време на дискусията „Предприемачи на бъдещето“.

„В България има ресурс за първоначално финансиране на стартъпи, но недостатъчно ресурс за рисков капитал. В страната ни финансирането е с 12 пъти по-малко от това на европейско ниво и се отпускат 6 пъти по-малко пари спрямо БВП.“, коментира модераторът на дискусията Виктор Манев от Impetus Capital.

По думите му в Централна и Източна Европа, където в инвестициите се включва и рисков капитал, се отбелязва сериозен напредък на сключените сделки. В България през 2017 година са били финализирани 20 сделки, което отрежда на страната ни трето място по брой сделки в региона, след Полша и Унгария.

„В България има 25 хиляди компании, които растат годишно с 25% като развитие. Това означава, че те имат нужда от 25 млрд. лева капитал", отбеляза Манев и обясни, че най-голямо търсене има сред IT фирми и търговските компании.

Регионалният мениджър на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) Христо Стоянов също подчерта, че по отношение на разпределението на рискови инвестиции в България доминират сделките при стартиране на бизнес и почти липсва дялов капитал във фазата на растеж. Този проблем обаче не бил характерен само за България.

„В Европа вече не е трудно да се намери капитал, но е трудно, когато има нужда за развитие и този капитал е дефицитен. Изоставането на Европа от Америка е между 3 и 5% и затова компаниите отиват в Силициевата долина“, отчете Стоянов.

Затова и през последните години ЕИФ инвестира именно в развитието на фирмите заедно с над 600 фонда.

Според зам.-председателя на Съвета на директорите на Българска фондова борса (БФБ) Васил Големански освен липса на рисков капитал фирмите в България трудно успяват да се срещнат с инвеститори. Затова БФБ създава специален сегмент за листване на такива компании, който ще заработи до дни.

„Преди година получихме лиценз за такава платформа и след около три месеца ще се търгуват малки и средни предприятия и такива с проспект до 1 млн. евро“, поясни Големански.

От Общинския гаранционен фонд в София отчетоха, че чрез програмата си за предприемачи със стартиращи и иновативни предприятия, са подкрепили над 650 проекта, с което са поели риск за кредити над 120 млн. лева.

„Основната гаранционна схема покрива гаранции до 100 хил. лева, а програмата за стартиращи и иновативни фирми - до 30 хил. лева, като целта е да подкрепим повече предприятия с жени предприемачи, социални проекти, иновативни и стартиращи предприятия“, коментира управителят на Общинския гаранционен фонд Николай Ценков.

Според управляващия партньор в Brightcap Ventures Даниел Лорер липсата на инвестиции в рисков капитал се дължи на консервативността на хората, а според Юлиан Софрониев, изпълнителен директор на българската технологична компания Biodit, годишно като гроув капитал за предприемачите липсват между 250 и 300 млн.  евро.

Младите и успешни предприемачи, които споделиха опита си по време на „Предприемачи на бъдещето“, се обединиха около тезата, че най-сериозният проблем който срещат в развитието на бизнеса си, е намирането на таланти.

„За разлика от 2006 г. сега има много възможности. Проблемът обаче не е да се намери финансиране, а правилния екип, с който да гледате напред“, заяви Борис Колев от CSR Bulgaria.

Мнението му сподели и Татяна Миткова от ClaimCompass, според която намирането на ментори е предизвикателство за развиващите бизнес. „Когато започнах не знаех нищо за този свят. Не знаех как да продавам идеите си, затова прочетох книги с приложими познания при търсене на инвеститори.“, коментира Спас Керимов от Printivo, чиято фирма се фокусира върху 3D принтиране на тъкани. За Силвия Павлова, създател на козметичната фирма Wooden Spoon, бизнесът в България „трябва да работи с конкуренти, които се оказват партньори при достигане на стандарти“.