Експерти: Не се работи по НПВУ

Изготвянето на Националния план за възстановяване  и устойчивост (НПВУ)  и изпращането му за одобрение към Европейската комисия поначало закъсня, но дори и след одобрението на плана не виждаме сериозни усилия в посока изпълнение на заложените в него реформи и стартиране на проектите. Това пише в становище на Института за пазарна икономика (ИПИ) изпратено до вицепремиера Атанас Пеканов и министъра на финансите Росица Велкова.

Политическата криза през последните две години не спомагат за ускоряване на изпълнението на плана и поставят цялостната реализация на реформите в НПВУ под сериозен риск. Още по-сериозни се оказват фискалните ефекти, които забавянето може да има, върху ключови бюджетни показатели, посочват от ИПИ.

Очертава и друг, вече сериозен проблем със следващия етап – през полугодието от юли до декември България е обещала да изпълни 66 ангажимента, повечето от които изискват ефективно работещи правителство и парламент, пишат от ИПИ. Към днешна дата, видно от информационната система ИСУН, неизпълнени остават 63 етапи и цели, а времето за това е твърде кратко (по-малко от три месеца до края на отчетния период). Така малко над 1,4 млрд. лева, които са програмирани някъде за март 2023 г., може да бъдат забавени за продължителен период от време. Междувременно, в първите 6 месеца на 2023 г. управлението е обещало да завърши още 47 мерки и реформи, по които напредъкът е нулев – а това е условие за още 1,48 млрд. лева за есента на 2023 година, отчитат икономическите експерти.

Вероятно е дошъл моментът за сериозно обмисляне на възможността за дългово финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост – засега в българския НПВУ не е предвидено ползване на заемни средства за сметка на инструмента. Това може да се промени, ако условията по евентуален кредит са по-благоприятни от пазарното финансиране на бюджета. При наличие на изработена капиталова програма за следващите три години трябва да се разгледа вариант част от нуждите да се покрият със средства чрез адаптиране на НПВУ, вместо същите инвестиции да се покриват чрез бюджетен дефицит и нови държавни заеми при пазарни лихви, пишат от ИПИ.

От неправителствената организация предлагат  да започне подготовка на необходимите документи и стартиране на всички процедури от администрациите на министерствата и ведомствата, ангажирани с изпълнението на плана, които не изискват специална политическа воля и наличие на действащ парламент и правителство.

 В ИПИ смятат за добре да има обсъждане на възможностите и параметрите на използване на дългови инструменти по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, вместо да се пускат емисии на пазарите и да се направи анализ на най-изгодните за България възможности за финансиране на дефицита чрез включването им в бюджетния дебат.

Считаме, че служебното (а след него – и редовното) правителство трябва да проявява по-голяма активност по повод споделяне на подробна информация за обсъждането на изпълнението на плана с Европейската Комисия и пречките, които възникват пред изпълнението на проектите и реформите, пишат още от ИПИ. По наше мнение министерствата са оставени да действат както намерят за добре, а възникването на проблем с изпълнението на някоя от целите се вижда твърде късно, когато времето за реакция е ограничено, пише в становището.