Експерти си противоречат за АМ "Струма"

На два пъти Европейската комисия отхвърля финансирането на проекта за Кресна заради екологични проблеми, ние пак предлагаме същия, казаха експерти на дискусията "Как и кога ще бъде изградена правилната железопътна и пътна инфраструктура в участъка Симитли – Кресна. Съвременни функционални решения. Екология и устойчиво развитие". Тя се проведе във Федерацията на научно-техническите съюзи "Лардж Инфрастръкчър Проджектс" ООД.

"Европейската комисия отхвърли проекта, защото не отговоря на екологичните изисквания на ЕС. Ние на 2 пъти имаме отказ за финансиране на магистралата, защото се опитваме да я набутаме във високия участък, и сега отново, за трети път предлагаме същото на Европейската комисия. Нека направим проект както законът го изисква", призова Даниел Попов, геолог и експерт от най-голямата мрежа от местни екологични групи в страните от Централна и Източна Европа "Бенкуотч Нетуърк" (Bankwatch Network).

Над 100 български учени за биооразнообразие подписаха становище, че не е възможно нито да се намали негативното въздействие, нито да се компенсира то от предложения проект, каза доцентът сеизмолог Кирил Ангелов. Той обясни, че е отговарял за проучванията на трасето и е против "Източния вариант Г-20" заради изключително тежката сеизмика в района: "Строителството по конзолен начин на мост с дължина 724 метра и височина 108 м е невъзможно, защото през 1904 г. в България е регистрирано сеизмично събитие от осма степен. Силно изветрелите скали в региона няма да позволят да се направят конструкциите на мостовете и подпорите".

Доц. Ангелов обясни, че наклоните до Стара Кресна са повече от 5 процента, а допустими по закон са 4,5 процента. "Как спирачките ще държат цели 7 км спускане при този наклон?", риторично попита доц. Ангелов. Той се опасява, че тази магистрала ще се направи заради строителите, които настояват да бъде изградена, но изказа притеснения, че трасето няма да бъде използвано заради катастрофи и тежки метеорологични условия през зимата.

По железопътното трасе от 160 км между Пловдив и Свиленград в момента минават само 2 влака. Това каза инж. Ясен Ишев, председател на "Научно-техническия съюз по транспорта". Той обясни, че приоритет на България трябва да бъдат магистралите, а изграждането на железопътната мрежа е последващ етап, но държавата е редно в бъдеще да се намеси и да наложи ограничения на автобусните превози, за да даде предимство на железниците.

Инж. Ишев разказа, че магистрала "Тракия" е била планирана за строеж през 80-те години на миналия век, но след демократичните промени и връщането на частната земя на хората трасето е било променено.

172 км днес е дължината на магистрала "Люлин", от която остават да се построят последните 24 км, за които има избрани изпълнители и надзори, обясни инж. Ишев. Според него проблемното преминаване през Кресна е решено с тунел от 15 км, но среща неодобрение от еколози и местното население. Инж. Ишев обясни, че АПИ е отменила плана, след като Европейската комисия е парирала проекта, защото в него не са защитени екологичните видове. 

"Проектът, известен като "Консилиум", който бе изработен по препоръка на тогавашния премиер Бойко Борисов и който минаваше през дефилето, бе подготвен, мина през обществено обсъждане от експерти, бе разпратен до всички ведомства, но също не бе приет", обясни инж. Ишев. Той допълни, че следва изготвянето на проекта "Източен вариант Г-20", избран е изпълнител и има сключени договори. В него тунелите са предвидени да бъдат двойни и вероятно след време пътищата ще станат двойни.

Сто пъти да кажем на "Източен Г-20" магистрала, пак няма да стане магистрала, това е скоростен път и е крайно непрофесионално законът да се гази безобразно. Ние сме изтормозени от години от Агенцията "Пътна инфраструктура", които са възложители и аз твърдо ще заявя, че АПИ е проблемът, не строителите, АПИ е една сграда с три джипки отпред и никакви специалисти няма вътре, пълна анархия цари там", възмути се инж. Румен Марков, управител на федерацията "Ларж Инфрастракчър Проджектс" ООД.

На дискусията присъстваха заинтересовани граждани, специалисти, членове на неправителствени организации, местната власт и представители на различните ведомства. /БТА