Енергетиката на Европа към 2050 година

Европейският енергиен сектор може да бъде напълно декарбонизиран преди поставените в Парижките споразумения цели за 2050 г. чрез интензивно електрифициране на ключови икономически сектори. Това се посочва във втората част на проучването Eurelectric "Decarbonisation Pathways", което е представено от Института за енергиен мениджмънт /EMI/, който е пълноправен член на Eurelectric. От март 2014 г. EMI е представител за България на най-голямата браншова асоциация на електроенергийната индустрия в Европа - Eurelectric.

Според посочения доклад на Eurelectric ще са необходими по-големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници и мрежи, но общите разходи за намаляване на въглеродните емисии ще бъдат по-ниски от очакваното, благодарение на по-конкурентните разходи за възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/.

Втората част от проучването представя конкретни подходи за постигане на индустриалната визия на Eurelectric за пълната декарбонизация на европейския енергиен сектор още преди средата на века, така че да се постигнат целите на Парижката спогодба. Според констатациите от проучването, икономически ефективният път за декарбонизация до 2045 г. ще зависи от четири ключови елемента - на първо място електроснабдяването, базирано на над 80 процента възобновяеми източници. На следващо място трябва да се постигне диверсификация на източниците на енергия, за да се гарантира надеждността и гъвкавостта на системата. На трето място трябва да има промяна на ролята на конвенционалното производство, която ще бъде ограничена до осигуряване на резервна енергия, като постепенно ще бъде преустановено. На последно място в доклада на Eurelectric е посочено, че трябва "зрялост на технологиите за компенсиране на CO2".

Според първата част от доклада "Decarbonisation Pathways" са необходими повече инвестиции в енергията от възобновяеми източници и в инфраструктурата, за да се постигне пълна декарбонизация, като едновременно с това се постигне по-голямо търсене на електроенергия, резултат от повишената електрификация. Освен това най-малко 60 процента от икономиката на ЕС трябва да бъде електрифицирана до 2050 г., за да се достигне 95 процента намаление на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г. Ще бъдат необходими средни годишни инвестиции от 89-111 милиарда евро, за да се декарбонизират енергийният сектор и други сегменти на икономиката на ЕС като транспорт, строителство и промишленост. Ще бъдат необходими също така инвестиции за укрепване на междусистемните връзки на електроенергийната мрежа в цяла Европа и за укрепване на електроразпределителните мрежи.

Изследването показва, че въпреки масираното увеличаване на инвестициите, общите разходи за доставките на електроенергия в напълно декарбонизирана система са по-ниски от очакваните поради бързата тенденция за намаляване на разходите на възобновяемите технологии. До 2045 г. цените на електроенергията на едро се очаква да достигнат 70-75 евро на MWh, което е значително по-ниско от другите съществуващи прогнози, като например оценката на Европейската комисия от 105 евро за MWh.

Увеличаващият се дял на възобновяемите енергийни източници в електропроизводствения микс на ЕС ще изисква по-голяма гъвкавост на системата и изисква изграждане на междусистемни електропроводи, укрепване и цифровизация на електроразпределителните мрежи, както и увеличаване на мащабите на системите за съхранение на енергия и услугите, свързани с управление на търсенето. Освен това, все още ще е необходим значителен запас от конвенционални резервни мощности за осигуряване на надеждност в по-променливата електроенергийна система.

Ускоряването на енергийния преход изисква нови форми на сътрудничество, ускоряване на електрификацията на други сектори и по-активното им ангажиране в балансирането на системата. Освен това, ангажирането на институциите и клиентите е от ключово значение за стимулиране на търсенето и приемане от обществото на нискоемисионни решения.

Изследването показва, че всяка европейска страна има свои собствени подходи и инвестиционни изисквания, за да достигне пълна декарбонизация, поради различните си съществуващи електроенергийни миксове и наличните ресурси. Ще бъде необходимо наличието на ключови технологии за преход и целенасочено специално финансиране от ЕС, за да се гарантира справедлив енергиен преход в онези държави-членки, които са изправени пред по-трудно начало.

"С тази скорост и мащаб трансформацията ще изисква безпрецедентно междусекторно сътрудничество, обществено приемане и ангажиране на потребителите", казва генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби, цитиран от Института за енергиен мениджмънт. "Трябва също така да обърнем дължимото внимание на различните изходни точки на различните държави-членки и да гарантираме справедлив преход, в който никой регион в Европа не изостава", добавя още Кристиан Руби.

/БТА, снимка: pixabay.com