Енергийни гиганти на ръба на фалита

"Унипер" (Uniper), "Фортум" (Fortum), "Вийн енерги" (Wien Energie), "Сентрика" (Centrica), "Акспо" (Axpo). Общото между тези големи компании, предоставящи комунални услуги, е, че през последните седмици се обърнаха към държавните власти за помощ, а някои от тях вече дори и получиха, за да не фалират и да оставят милиони без, например, ток и газ на прага на зимата.

Анализатори предупреждават, че изключително високите, според мнозина спекулативно високи, цени на газа са изправили до стената много големи производители и доставчици на електричество. Те са застрашени от задаващия се таван на газа или вече са попаднали в капана на хеджирането, след като цените на синьото гориво в Европа са хвръкнали с над 400 процента спрямо година назад, най-вече заради газовата война, която руският президент Владимир Путин поведе срещу Стария континент в подготовка за истинската си война в Украйна.

Проблемът на комуналните компании е, че продават "на зелено" произведената енергия, за да си гарантират определена цена, но същевременно са задължени да поддържат известно количество средства в брой в случай на дефолт, преди да са доставили енергията. С рязкото поскъпване на енергоносителите, компаниите се оказаха често в невъзможност да осигурят тези средства.

"Налице са предпоставки за нещо като "Леман Брадърс" (Lehman Brothers) в енергетиката", каза миналата неделя финландският министър на икономиката Мика Линтила, след като обяви, че властите в Хелзинки отпускат 10 милиарда евро ликвидни гаранции на енергийните компании. "Правителствената програма е последната възможна опция за финансиране на компании, които иначе биха изпаднали в несъстоятелност", уточни премиерката Сана Марин, цитирана от Ройтерс.

Само да припомним. Колапсът на американската банка "Леман Брадърс" през 2008 г., породен от нереалните ипотечни заеми, отпускани от нея и още стотици кредитни институции в САЩ, отприщи глобалната финансова криза, тормозила света до средата на следващото десетилетие и изправила на ръба на дефолта няколко държави от еврозоната.

В опит да предотвратят подобен сценарий, някои европейски страни вече се задействаха. Заедно с Финландия, и Швеция обяви ликвидни гаранции за енергийните компании в размер на 250 милиарда шведски крони (23 милиарда евро), а Германия, която продължава да е силно зависима от доставките на руски газ, отпусна преки помощи от около 15 милиарда евро на закъсалата "Унипер".

Германската енергийна компания, собственост на финландската "Фортум", беше първата голяма жертва на намаляването на доставките на природен газ от Русия. Съгласно спасителния пакет, одобрен в края на юли, германската държава ще се сдобие с 30-процентов дял от фирмата. Компанията беше първата в Германия, която алармира за скачащите енергийни разходи и подаде заявление за спасителни средства и държавна подкрепа, а след отпускането на парите обяви, че те може да не достатъчни, и поиска още.

Австрийското правителство пък одобри преди седмица кредитна линия от 2 милиарда евро на градските власти във Виена за нейното енергийно дружество "Вийн енерги", което поиска помощ за покриване на разходите си заради скока на цените. Тъй като не произвежда всичкия ток, от който се нуждае, "Вийн енерги" разчита на пазара, за да снабдява своите около два милиона клиенти във Виена и околностите. Кредитната линия от 2 милиарда евро може да се използва много гъвкаво в случай на необходимост, посочи министърът на финансите Магнус Брунер.

Експертите са единодушни, че процесът на спешно кредитиране и финансиране на енергийните и комунални компании едва започва и тепърва ще се разширява. Финландската "Фортум", компанията майка на "Унипер", преди броени дни подписа споразумение с държавната инвестиционна компания "Солидиум" (Solidium) за краткосрочно финансиране в размер на 2,35 милиарда евро, което трябва да покрие обезпечителните нужди на фирмата. Сделката е в допълнение на обявените в неделя помощи от 10 милиарда евро.

"Задълбочащата се енергийна криза в Европа е причинена от решението на Русия да използва енергията като оръжие, а това засяга тежко "Фортум" и много други енергопроизводители в Скандинавия", заяви главният изпълнителен директор на компанията Маркус Раурамо.

Швейцарската комунална компания "Акспо" съобщи, че е получила от властите в Берн кредитна линия от 4 милиарда швейцарски франка (4,1 милиарда евро), за да покрие нуждите си от ликвидност. Швейцарското правителство подготвя спасителен план на стойност 10 милиарда франка за енергийните компании, но е решило вече да предостави обещаните на "Акспо" средства, макар законопроектът все още да не е приет от парламента. От плана се очаква да се възползват и "Алпик" (Alpiq) и Бе Ка Ве (BKW), които засега обаче твърдят, че не се нуждаят от държавни помощи.

Швейцарският министър на енергетиката Симонета Сомаруга заяви на пресконференция, че правителството не може да остави кризата да погълне ключови енергийни компании, изложени на резките скокове на цените, което ги принуждава да заделят огромни обезпечения за енергийните си сделки.

"Акспо", най-големият в Швейцария производител на ток от възобновяеми енергийни източници, съобщи във вторник, че засега не е използвал нито франк от отпуснатите му средства. "Кредитната линия ни гарантира, че ако ситуацията се влоши, "Акспо" ще може в дългосрочен план да покрива обезпеченията по договорите и да продължава да допринася за енергийната сигурност на Швейцария", се посочва в съобщение на компанията.

"Акспо" разполага с около 5000 мегавата капацитет от възобновяеми енергийни източници на много места в Европа, Азия и Северна Америка, а пазарното му портфолио включва 19 700 мегавата енергия от възобновяеми източници. Компанията е активна в сектора на вятърните централи, фотоволтаиците, биомасата и водноелектрическите централи.

Най-големият британски доставчик на енергия - "Сентрика" (Centrica), води интензивни преговори с банки на Острова за извънредни кредити, за да реши проблема с недостига на ликвидност, според в. "Файненшъл таймс". От компанията, която притежава "Бритиш газ" (British Gas) и преди месец сключи сделка с американската "Делфин мидстрийм" (Delfin Midstream) за доставка на втечнен природен газ, макар и чак от 2026 г., не разкриват подробности, но експерти смятат, че дружеството ще бъде обект на помощ от страна на новото британско правителство на Лиз Тръс. В речта при встъпването си в длъжност наследницата на Маргарет Тачър и Тереза Мей обяви мащабни планове в подкрепа не енергетиката.

Дания вчера стана поредната страна, готова да осигури гаранции на енергийните си компании. Според онлайн бизнес изданието "Финанс" властите в Копенхаген ще отпуснат 100 милиарда крони (13,4 милиарда долара) за целта. "Финанс" се позовава на проекторешение на кабинета, което трябва да мине и през парламента.БТА