ЕП - сцена за натиск от БГ евродепутати

В контекста на предстоящите предсрочни парламентарни избори българските евродепутати присъстват в медийното пространство чрез лансирането на партийни послания и воденето на предизборна кампания. Така европейската тематика се преплита с вътрешнополитическата. Това показва медиен мониторинг за периода януари-март, осъществен от Фондация „Медийна демокрация”*.
Водещите теми за тримесечието са: енергетика, казусът „Доган” (след нападението над него), предизборната кампания в България, шумът около българите във Великобритания, присъединяването ни към Шенген.
Забелязва се тенденция Европейският парламент да се използва като инструмент за натиск, но и като източник на подкрепа. Налице са няколко примера. Един от тях е инициативата за разглеждане на случая „Буда” в ЕП относно разработката срещу бившия премиер Бойко Борисов. Казусът „Доган” влиза в списъка чрез дебат за върховенството на закона. Изложба в ЕП произведе скандал и остра реакция от страна на български евродепутати, поради факта, че Цар Борис ІІІ е приравнен с Хитлер, а ролята му за спасяването на българските евреи е изопачена, като той е посочен за отговорен за депортирането им. Свързването на Хизбулла с атентата в Бургас противопостави лидера на БСП и ПЕС Сергей Станишев и председателя на ПГ на ЕНП Жозеф Дол. Българският политик „изгря” на сайта на групировката, цитиран, че е направил изказване в нейна защита. Последва упрек от европейския му колега и това подобаващо бе отразено в българските медии.
Паралелно със сигналите за европейска критика българските медии предадоха и сигнали за европейска подкрепа. Чуждестранни евродепутати изразиха позитивно отношение към свои колеги и политически съмишленици от българска страна. Европодкрепата беше публично и медийно разиграна в контекста на предизборната кампания, отбелязва мониторингът.
Особено колоритен и наситен с напрежение и остри реплики се оказа дебатът за ограниченията на български граждани на пазара на труда във Великобритания. И политици – българи и британци, и медии успешно поддържаха скандала. Водеща фигура в него се наложи евродепутатът Найджъл Фарадж, наредил се непосредствено след председателя на ЕП Мартин Шулц по информационно присъствие в медиите.

Сравнителното наблюдение на първите три месеца от годината показва тенденция на количествено увеличаване на информацията, посветена на ЕП и евродепутатите. Концентрацията на теми, свързани с изяви евродепутати, надвишава два пъти информацията за политиките на Парламента като институция. Медийният образ на българските представители на ЕП е силно маркиран от политическите процеси в страната.
Евродепутати: Структура на отразяването по теми

Най-силно и устойчиво, е медийното присъствие на евродепутата Ивайло Калфин. След него се нареждат Слави Бинев и Илияна Йотова, но пиковете при тях са свързани с предизборната ситуация в България и броят на информационните единици за тях са чувствително повече през март в сравнение с предходните два месеца от годината.

Любопитно е присъствието на други политически субекти при отразяването на европейската тематика в българските медии. Тук безспорен лидер е Бойко Борисов с 446 информационни единици. Заслугата за това не е негова, защото той присъства като оценяван, а не като говорещ субект. В Топ 5 политически субекти Борисов е в компанията на евродепутатите Калфин (367 информационни единици), Бинев (365), Йотова (314), както и председателя на ЕП Мартин Шулц (258).

Други политически субекти: присъствие в медиите

Иначе, Интернет е лидер по отразяването на дейността на Европарламента и евродепутатите, заедно с пресата:

Европейските граждани разчитат основно на телевизията, за да се информират - 71%, следва пресата - 44%, радиото - 34% и интернет - 28%. Информационните сайтове обаче са предпочитани от младите и студентите, както и от най-високо образованите, мениджърите и хората на върха на кариерната йерархия.

Като цяло българските граждани са доволни от качеството и обективността на отразяване на европейската проблематика от националните медии. България обаче попада в групата на страните, чийто граждани се чувстват зле информирани по европейски теми. 71% от българите признават, че не са добре информирани. За сравнение делът на гърците и испанците е 84%, на французите - 82%. В дъното по неинформираност са Италия - 15% и Португалия - 16%. Най-добре информираните по европейските въпроси са Люксембург, Дания и Финландия с дялове над и около 50%.

* Данните са част от проекта "Европейският парламент в българските медии", реализиран от Информационното бюро на ЕП в България и фондация „Медийна демокрация”.