ЕП: Големите компании да плащат данъците си

Дискусията бе посветена на консултациите под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за модернизиране на правилата за корпоративно данъчно облагане. Целта е тези правила да бъдат приведени в съответствие с процесите на глобализация и цифровизация, които са водещи фактори в съвременния бизнес. Европейският парламент гласува резолюция по темата на 18 декември.

Данъчното облагане в новите реалности

Големите компании все повече разчитат на бизнес модели, основани на дигиталните технологии, и нямат нужда от фабрики, работници или дори превоз на стоки през граница, за да реализират приходи. Сегашните правила за корпоративно облагане обаче изискват дадена компания да има физическо присъствие в определена страна, за да има основание за събиране на данъци от местните данъчни власти.

Друго предимство на големите компании е, че имат дъщерни дружества на много места и могат да насочват приходите си към юрисдикции с по-ниски данъчни ставки. Това от своя страна подтиква държавите да предлагат все по-изгодни данъчни условия, като по този начин отнемат данъчни приходи от други държави.

Преговорите в рамките на ОИСР, в които участват 135 страни, целят да намерят международни решения за облагането на компании без физическо присъствие в конкретна страна и за определяне на минимална данъчна ставка за предотвратяване на вредите от данъчната конкуренция между държави.

Справедливо облагане

По време на дебата много депутати подчертаха, че е въпрос на справедливост да се гарантира реалният данъчен принос на мултинационалните компании и гигантите в цифровата област. „Гражданите, потребителите и малките фирми плащат своя дял, като ефективните данъчни ставки са 40% или повече, но много мултинационални компании не го правят“, заяви председателят на икономическата комисия в ЕП Ирене Тинaли (С&Д, Италия).

Тя посочи, че според изследвания около 40% от печалбите на големите компании се пренасочват към данъчни убежища с ниски или нулеви ставки. „Настоящият международен фискален режим... увеличава неравенствата и поставя по-голямата част от данъчното бреме върху по-малко мобилните данъкоплатци ‒работещите и потребителите. Това просто не е честно“.

Луис Гарикано (Обнови Европа, Испания) цитира данни, че технологичният гигант Апъл е платил 4 млн. евро корпоративен данък в Испания при годишен доход от 320 млн. евро, a Нетфликс ‒ само 3 140 евро. „Как ще финансираме социалните услуги, ако тези, които печелят повече, не допринасят за поддържането им?“, попита той. „Ние се изправяме пред тези предизвикателства с правила от 19-ти век“.

Търсене на решения на международно ниво

Много депутати изтъкнаха в дискусията, че проблемът е глобален и решенията трябва също да бъдат глобални. „Когато говорим за дигиталната икономика, ние разглеждаме международни предизвикателства. Следователно трябва да работим по тези предизвикателства на международно ниво“, заяви Маркус Фербер (ЕНП, Германия). Той също така призова за внасяне на ред в самата Европа: „Ние трябва да решим собствените си проблеми вътре в ЕС... трябва да сложим край на нашите данъчни убежища“.

Еврокомисарят за икономиката Паоло Джентилони посочи, че ЕС е ангажиран да търси международно споразумение по темата, но увери депутатите, че Комисията е готова да действа във всички случаи: „Ако не бъде постигнато международно споразумение през 2020 г. или то има само ограничен обхват, кристално ясно е, че силните доводи за действия на ниво ЕС ще останат валидни и че Комисията ще предприеме мерки на тази основа“.