ЕП: Неутралност към климата до 2050 г.

За да може до 2050 г. секторът на строителството да стане неутрален по отношение на климата, всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г. нататък.

Съществуващите жилищни сгради ще трябва да бъдат класифицирани поне като категория Е по отношение на енергийните им характеристики до 2030 г., а категория D - до 2033 г. - по скала от А до G, като последната съответства на 15 % от сградите с най-лоши показатели в националния фонд на дадена държава членка. Нежилищните и обществените сгради ще трябва да постигнат същото съответно до 2027 г. и 2030 г.

Улесняване на достъпа до безвъзмездни средства и финансиране

  Националните планове за обновяване следва да включват схеми за подпомагане, за да се улесни достъпът до безвъзмездни средства и финансиране. Финансовите мерки следва да предоставят важна премия за цялостно обновяване, особено на сградите с най-лоши показатели, а на уязвимите домакинства следва да се предоставят целеви безвъзмездни средства и субсидии.  

Контекст

  Според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40 % от потреблението на енергия и за 36 % от емисиите на парникови газове. На 15 декември 2021 г. Европейската комисия прие законодателно предложение за преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) като част от т.нар. пакет "Подготвени за цел 55". Новият европейски закон за климата (юли 2021 г.) вписа целите за 2030 г. и за 2050 г. в обвързващо европейско законодателство.

Преди дни Европейската комисия приветства постигнатото предварително споразумение между Европейския парламент и Съвета за реформиране и укрепване на Директивата на ЕС за енергийната ефективност. Това споразумение бележи още една стъпка към завършването на пакета „Подготвени за цел 55“ за изпълнение на Европейския зелен пакт и плана REPowerEU. Той отново показва решимостта на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.

За първи път на принципа „енергийната ефективност на първо място“ се предоставя правна сила с ясно изискване държавите от ЕС да вземат предвид енергийната ефективност при вземането на решения в областта на политиката, планирането и големите инвестиции в енергийния сектор и извън него.

Споразумението включва първото по рода си определение на ЕС за енергийна бедност. Сега държавите членки ще трябва да прилагат приоритетно мерки за подобряване на енергийната ефективност сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, домакинствата с ниски доходи и, когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища.

Преразгледаните правила поставят по-силен акцент върху намаляването на енергийната бедност и предоставянето на повече права на потребителите, включително създаването на обслужване на едно гише за техническа и финансова помощ и извънсъдебни механизми за уреждане на спорове.

Споразумението определя цел на ЕС за енергийна ефективност от 11,7 % за 2030 г., което надвишава първоначалното предложение на Комисията „Подготвени за цел 55“. Тя изисква от държавите — членки на ЕС, колективно да осигурят допълнително намаляване на крайното и първичното енергийно потребление в сравнение с прогнозите за потреблението на енергия, направени през 2020 г.

Съгласно предварителното споразумение задължението за годишни икономии на енергия почти се удвоява, за да се осигури непрекъснат напредък. От страните от ЕС ще се изисква всяка година да постигат нови икономии в размер на средно 1,49 % от крайното потребление, от 2024 г. до 2030 г., в сравнение с настоящото равнище от 0,8 %. Те постепенно ще трябва да достигнат 1,9 % до края на 2030 г. Това е важен инструмент за стимулиране на икономиите на енергия в секторите на крайното потребление като сградите, промишлеността и транспорта.

Преразгледаните правила също така възлагат по-голяма отговорност на публичния сектор за повишаване на енергийната ефективност. Публичните органи ще трябва систематично да вземат предвид изискванията за енергийна ефективност при възлагането на обществени поръчки за продукти, услуги, сгради и строителни работи. Въвежда се нова годишна цел за намаляване на потреблението на енергия с 1,9 % за публичния сектор. Задължението на държавите от ЕС да санират всяка година поне 3 % от разгънатата застроена площ на сградите, притежавани от публичната администрация, вече обхваща и регионалното и местното равнище.

Фирмите ще бъдат насърчавани да бъдат по-енергийно ефективни съгласно преразгледаната директива. Първо, системите за енергийно управление ще се превърнат в задължение по подразбиране за големите потребители на енергия. Всички предприятия, включително МСП, които надвишават 85 TJ годишно потребление на енергия, ще трябва да въведат система за управление на енергията. В противен случай те ще бъдат подложени на енергиен одит (ако годишното им потребление надвишава 10 TJ). За първи път се въвежда и схема за докладване на енергийните характеристики на големите центрове за данни.