ЕП: Слабости при транспортирането на животни

Парламентът създаде анкетна комисия за защитата на животните по време на транспортиране, за да оцени настоящото положение в Европа, след като отправи призив за по-добра закрила в началото на 2019 г. Анкетната комисия прие своя доклад по темата през декември 2021 г. Парламентът ще гласува по него на пленарното си заседание през януари 2022 г.

Председателят на анкетната комисия Тили Мец (Зелени/ЕСА, Люксембург) заявява, че „е важно да се осигури еднакво ниво на закрила по време на цялото пътуване, както е важно и за превозвачите и шофьорите да разполагат с единен набор от правила, които да спазват при трансгранични превози“.

Как Парламентът иска да подобри условията на транспортиране на животни

Парламентарната комисия откри в проучванията си системни слабости при прилагането на съществуващите правила за закрила на животните и направи препоръки за промени в правилата за транспортиране. Европейската комисия се очаква да предложи изменения през 2023 г.

Депутатите призовават за намаляване на максималната продължителност на пътуванията. Превозът на животни за клане не следва да бъде по-дълъг от 8 часа, а на животни за отглеждане и производство на мляко и яйца - до 4 часа.

Освен това текстът препоръчва по-добра закрила на младите и бременните животни. Неотбитите животни следва да не се превозват през първите 5 седмици (изискването към момента е за първите 10 дни), а транспортирането на бременни животни, за които са изминали две трети от бременността, трябва да бъде забранено (към момента прагът е 90% от бременността).

Транспортиране извън ЕС следва да бъде възможно само към страни, които гарантират и зачитат еквивалентни стандарти за третиране на животните.

„Друга важна задача е европейските потребители да разполагат с точна информация за животинските продукти, които купуват, тъй като това им дава възможност да се насочат към най-високите стандарти за отношение към животните“, заяви Тили Мец.

Какво трябва да се промени в политиката за превоз на животните

„ЕС трябва да подобри и да допълни своето законодателство за отношението към животните, за да гарантира, че всяко животно се ползва от еднаква закрила, независимо къде е родено, къде се отглежда и къде приключва живота си“, посочва Тили Мец.

„Нуждаем се от по-хармонизирани правила, системи за контрол и санкции“, казва тя и изтъква, че ролята на ЕС е да „осигури честно поле за конкуренция на фермерите и превозвачите“. Докладът препоръчва централизация на европейско ниво по някои важни аспекти - например, на критериите за одобрение на превозните средства и плавателните съдове за транспортиране.

Общата селскостопанска политика, която осигурява подкрепа за фермерите в целия ЕС, също може да предложи конкретни решения за по-добро третиране на животните, смята Тили Мец. Тя предлага нови инструменти, които да оказват подкрепа за „малки местни структури, както и за мобилни решения за клане“, включително във фермата, за да не бъдат подлагани животните на стресиращи пътувания преди клане.

Износът на живи животни за страни извън ЕС също изисква хармонизирани правила, тъй като „при настоящата система е трудно да се налагат“ стандарти за третирането на животните.

Какво биха означавали промените за гражданите и животновъдите

Тили Мец изтъква, че парламентарната комисия „никога нямаше да се появи, ако не беше неумолимият натиск от страна на гражданското общество, от загрижени хора, на които им е писнало да четат за превоза на животни в новините“. „Ясно е, че голямото мнозинство от гражданите искат бързо подобрение на ситуацията“, добавя тя.

Граждански инициативи като тази за слагането на край на отглеждането на животни в клетки са повлияли на работата на парламентарната комисия, макар че Тили Мец признава, че „има все още възможности за подобрения по отношение на препоръките“.

Според депутата „за много граждани основната мотивация за отправянето на призив за по-строги правила и повече санкции е етична - желанието да се избегне страданието на животните или поне то да бъде намалено. Затова за тях всяко едно подобрение би било успех сам по себе си, в допълнение към намаляването на рисковете за общественото здраве и опасенията за околната среда“.

Докладът обаче е насочен не само към гражданите, но и към фермерите, защото те биха спечелили от по-справедлива и по-прозрачна система, която „би възнаградила системите за добро отношение към животните с щедра обществена подкрепа“.

„Много производители се оплакват от липсата на прозрачност и контрол, с които се сблъскват при настоящата система; повечето ги е грижа за животните, отгледани или родени в тяхната ферма, но често те не знаят каква съдба ги очаква, когато ги продадат“.

Факти

От 2009 г. до 2015 г. броят на превозите на животни в ЕС се е увеличил с над 10% на 437 000 пътувания. Причините за транспортирането са различни ‒ за разплод или за развъждане, за клане или за участие в конкурси.

Около една трета от пътуванията продължават над осем часа, като през това време животните трябва да понесат ограничения в пространството, промени в температурите, липса на храна и вода и движение в превозно средство. При лошо оборудване на превозните средства или при тежки климатични условия животните могат да се наранят или да се разболеят. Превозът може да се забави допълнително от пресичането на външни граници на ЕС, което налага проверки на документи.

В ЕС има правила за защитата на животните по време на превоз, които се основават на принципа, че отношението ни към животните трябва да бъде като към същества с усещания. Резолюция, която Парламентът одобри на пленарното си заседание на 14 февруари, призовава за по-добро прилагане на нормите, санкции за нарушителите и стремеж за намаляване на продължителността на пъту

• 4 млн. крави и говеда
• 28 млн. прасета
• 4 млн. овце
• 243 млн. птици
• 150 000 коне

ванията.