ЕП срещу заблуждаващи търговски практики

Един малък предприемач може да прецени, че да вкара името на дружеството си във фирмен указател, да регистрира патент или да се запише в търговска палата са инвестиции, които си струват. Това сигурно е така, но не и ако става въпрос за бизнес измама. Заблуждаващите търговски практики са често явление и комисията по вътрешен пазар на ЕП гласува на 26 септември доклад за борбата с тях. Разговаряхме с автора на доклада Корнелис де Йонг (ОЕЛ/СЗЛ, Нидерландия).

Срещу какви форми на заблуждаващи търговски практики е насочен Вашият доклад?

Срещу всякакви форми – ние предпочетохме да не даваме тясна дефиниция, защото престъпниците са много изобретателни. Често забелязваме фалшиви фактури за услуги, които никога не са предоставяни. Хората плащат за включване във фалшиви или непопулярни фирмени указатели, а след това биват таксувани за автоматично подновяване на присъствието в указателя. Има фалшиви фактури от името на търговски палати или за регистрация на патенти. Пробва се всичко, което работи.

Кои са жертвите и колко големи са щетите?

Това са най-вече малки бизнесмени, които веднъж след като бъдат измамени, не смеят да направят нищо, защото си мислят, че ще изглеждат глупаво. Така че те просто плащат.

Тук говорим за милиарди евро само в ЕС…

Как ЕС може да помогне за спирането на такива практики?

ЕС има своята роля. Първото нещо е да се създаде във всяка страна национална точка за контакт, която събира всички жалби и поддържа база данни с примери за тези практики. Оттам можем да създадем европейска база данни. И това да е не само база данни за заблуждаващите практики, но и за осъдените компании, които следва да бъдат изключени от получаването на европейски субсидии или на обществени поръчки.

На второ място, прокуратурите трябва да дадат приоритет на тези случаи, защото въпреки че отделните измами са на малка стойност, взети заедно, те достигат огромни суми.

На трето място, препоръчваме Европол да се включи с анализ на ситуацията.
 

Източник: ЕП