Ерата Чавес - петрол и дефицит на храни

Стотици хиляди венецулци и повече от трийсет държавни и правителствени ръководители ще изпратят днес в последния му път президента на Венецуела Уго Чавес. Защо смъртта на латиноамериканския лидер предизвика такъв медиен отзвук? На първо място, защото Венецуела е петролна страна, а смяната в управлението по презумпция предизвиква вълнения. Второ, защото самият Чавес приживе умело използваше медиите, за да трупа популярност. И трето, няколко са неоспоримите негови заслуги, но не са малко и спорните моменти в неговото управление.

Уго Чавес е първият венецуелски държавник, който постави акцент върху социалната политика, използвайки петролните печалби на страната. 43% от националния бюджет е за социални дейности като образователни и здравни „мисии” сред най-бедните слоеве. Броят на учителите се увеличата пет пъти. Хиляди кубински медици лекуват безплатно хората в най-рисковите населени места и квартали. Цените на стоките от първа необходимост са под пълен контрол. Публичният сектор масово разкри работни места. Резултатите – делът на бедността (хората, живеещи с под $2,5 или €1,9 на ден) пада от 49% през 1998 г. до 27% днес. Детската смъртност е намалена на половина.
В икономически план, картината е противоречива. БВП на Венецуела не спира да расте, но в синхрон с увеличението на цените на петрола. Страната е напълно зависима от „черното злато” - 96% от валутните печалби се дължат именно на него. 50 литра гориво струва 80 евроцента. Ето защо не е чудно, че публичният дълг при Чавес се увеличава от $28 млрд. на $130 млрд.
Петролните приходи обаче не се реинвестират в петролния сектор и вследствие продукцията започва да намалява. Националната петролна компания PDVSA се превърна в символ на неефективност – преди десет години тя произвеждаше 3,1 млн. барела петрол на ден с 23 хиляди служители. Днес производството е 2,4 млн. барела дневно и 120 хиляди работници.
Политиката за национализиране на сектори, извън приоритетите на властта, води до намаляване наполовина на частните предприятия. Вездесъщият петрол и отслабването на частния сектор причиняват на Венецуела „холандска болест” – влошена конкурентноспособност на националната икономика, забавяне с тренд към абсолютно намаляване на традиционния износ и бързо увеличение на вноса в резултат от внезапен външен приток на богатство към страната. Венецуела внася 80% от продуктите за потреблението и страда от хроничен недостиг на хранителни продукти като брашно, захар, олио.
Сривът на националната валута боливар принуди правителството да продаде част от златните резерви през октомври 2012 г. През 2007 г. се роди идеята за „Банка на Юга” като регионална алтернатива на МВФ, от който Чавес се отказа, и на Световната банка. През същата година седем страни - Венецуела, Бразилия, Боливия, Еквадор, Аржентина, Уругвай и Парагвай, подписаха принципно споразумение за започването на проекта. Чавес обяви капитал на банката от $20 млрд. (14 млрд. евро).
Времето ще покаже дали политиката на Уго Чавес е поставила здрави основи, или ще се сбъдне прогнозата на почти всички световни анализатори, че сериозните проблеми пред Венецуела все още остават скрити, благодарение на високите цени на петрола.