ЕС - проектобюджет 2013 – акценти

Проектобюджетът на ЕС  за 2013 година, който Европейската комисия представи, отразява становището на Европейския съвет, че икономически растеж и заетост в ЕС могат да бъдат постигнати единствено чрез комбиниране на бюджетно  консолидиране и инвестиции в бъдещия растеж, съобщи ЕК.
Проектобюджетът за 2013 г. замразява бъдещите разходи - повишението на поетите задължения (т.е. утрешните плащания) е на нивото на инфлацията (2 процента). Проектът замразява и административния бюджет на Комисията на ниво, много по-ниско от инфлацията, като освен това намалява персонала с 1 процент - първата стъпка към постигане на целта да се намали персоналът с 5 процента за 5 години.
Проектобюджетът за 2013 г. предлага увеличаване на плащанията с 6,8 процента. Това допринася пряко за постигането на икономически растеж и създаването на работни места в Европа. Бюджетът на ЕС трябва да изпълнява своите договорни задължения от настоящата и предходни години към държавите членки и други получатели на средства. За растеж, благоприятстващ създаването на работни места в Европа, са предвидени плащания от 62,5 млрд. евро. Специално усилие бе положено по отношение на Рамковите програми за научни изследвания (9 млрд. евро, увеличение с 28,1 процента спрямо 2012 година), Програмата за конкурентоспособност и иновации (546,4 млн. евро, увеличение с 47,8 процента), структурните фондове и Кохезионния фонд (49 млрд. евро, увеличение с 11,7 процента), програмата за учене през целия живот (1,2 млрд. евро, увеличение с 15,8 процента).
Икономии и разходна ефективност
Само ограничаването на разходите няма да ни помогне да излезем от кризата и са ни нужни инвестиции, но обратното важи в същата степен. Поради това проектобюджетът за 2013 г. набляга силно на икономиите и разходната ефективност, посочва ЕК. Плащанията са следствие от поети в миналото задължения и за да се избегне ситуация, в която бюджетите на ЕС са изправени пред огромни увеличения на плащанията, Комисията предлага леко увеличение (2 процента) на поетите задължения, ограничено до размера на настоящата инфлация. Планираните увеличения ще са насочени изключително към растежа и работните места. Бюджетните редове за програмите, които не показват осезаема ефективност, пък са премахнати, като върху всяка институция и агенция на ЕС бе упражнен натиск за постигане на всички възможни икономии. Годишният бюджет на повечето агенции на ЕС ще бъде реално намален.
Общи данни
Проектобюджетът за 2013 г. се равнява на 150,9 млрд. евро поети задължения, което е увеличение с 2 процента спрямо миналата година - според текущото равнище на инфлацията. Плащанията са на стойност 137,9 млрд. евро, което е увеличение с 6,8 процента - логичното следствие от поети в миналото задължения.
"Нормално е хората да се чудят защо искаме 6,8 процента увеличение на плащанията по време на криза," заявява Януш Левандовски. "Причините за това са две. Първо, 2013 г. е последната година от настоящия финансов период, а през последната година от всеки финансов период плащанията винаги рязко се увеличават, тъй като финансираните от ЕС проекти в цяла Европа достигат своя край. За общото благо са построени мостове, железопътни линии, магистрали и сега трябва да бъдат платени извършените за тях разходи. Второ, през последните години държавите членки в рамките на Съвета и Европейския парламент приеха бюджети на ЕС, които бяха доста под прогнозите за плащанията. Това доведе до натрупване на неплатени разходи, тъй като всяка година не можехме да изпълним някои от поетите правни задължения поради недостиг на средства. Когато дойде фактурата за тока или водата, трябва да я платите, независимо от това, че се опитвате да пестите...", допълва той.
Данните в проектобюджета не отчитат разходите за присъединяването на Хърватия към ЕС през юли 2013 година (достъп до средства на ЕС).