ЕС - Русия:1:0

Екипът на Европейския съюз взе преднина в играта между "Набуко" и "Южен поток" - Турция, Австрия, Унгария, България и Румъния подписаха в Анкара междуправителствено споразумение за изграждане на газопровода "Набуко", пише московското бизнесиздание "Ведомости".
Миналата седмица участието на България в тръбопровода "Южен поток" бе поставено под съмнение, след като лидерът на партията ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов поиска да бъдат преразгледани енергийни сделки, сключени по-рано от страната, включително и за този проект, пише вестникът.
В началото на май Казахстан, Туркменистан и Узбекистан отказаха да подпишат декларация за строежа на "Набуко"; тогава успехът бе на руска страна. През юни Русия сключи споразумение за покупка на малки обеми газ от Азербайджан, което също бе смятано за символичен удар срещу европейския проект.
Впоследствие обаче Туркменистан и Ирак заявиха, че може да пуснат свой газ да тече през "Набуко", припомня "Ведомости".
Съотношението на силите може би ще се променя и занапред, но целите на руския "Газпром" изглежда не са тъй реалистични, колкото целите на ЕС, отбелязва всекидневникът. Около конкурентните проекти за газопроводи се води политическа борба - ЕС се стреми да отслаби влиянието на Русия и на "Газпром", като диверсифицира доставките, и САЩ активно подкрепят този стремеж, пише "Ведомости".
Конкуренцията между "Южен поток" и "Набуко" дава възможност на транзитьорите да вдигат залозите – България вероятно няма да се откаже от руския проект, но със сигурност ще поиска пари. С оглед на факта, че стойността на "Южен поток" бездруго непрекъснато расте, добивите на "Газпром" падат, а доходите му намаляват, проектите за нови тръбопроводи скоро може да станат безсмислени от икономическо гледище. Осъществяването им постоянно се отлага, съответно става все по-съмнително и политическото влияние на Русия в транзитните страни като цел, добавя "Ведомости". "Сключен е газов съюз срещу Москва", коментира в заглавие "Комсомолская правда" подписаното споразумение за "Набуко".
Изданието го нарича "осезаем удар срещу енергийната политика на Москва".
Очевидно е, че става дума не за икономически, а за геостратегически проект, реализиран от САЩ, заявява директорът на руския Институт по проблемите на глобализацията Михаил Делягин, цитиран в материала. Според експерта, "преди Саакашвили да нападне Южна Осетия (а тя се намира близо до бъдещия газопровод), САЩ дадоха на Грузия гаранции, че ще я подкрепят, точно за да премахнат рисковете за "Набуко". Сега рязко нараства нуждата Южна Осетия да бъде прехвърлена ако не под контрола на Грузия, то поне под контрола на НАТО. Същевременно нараства и заплахата от повторно нападение срещу Цхинвали от страна на Тбилиси, твърди руският политолог.
"Набуко" според него е и много солиден аргумент за приемането на Грузия в НАТО. "В грузинската армия ще се налива оръжие вече не за защита на ефимерната демокрация, а за защита на една конкретна тръба", казва аналитикът пред "Комсомолская правда".
Експертите дълго време смятаха "Набуко" за мъртвороден проект, но ситуацията вече е различна. Редица проблеми обаче карат мнозина експерти да се съмняват, че ще бъде осигурено гориво за новата тръба, изтъква "Росийская газета". След като бе решено мощността на "Южен поток" да се увеличи на повече от 60 милиона тона газ годишно, "Набуко" влезе в пряка конкуренция с този проект. За Европа щяха да са напълно достатъчни обемите, заявени по-рано - 30 милиона тона. Сега обаче единият от двата проекта губи смисъл - или "Набуко", или "Южен поток" ще остане без газ. Това заявява през вестника Рустам Танкаев, водещ експерт на руското сдружение на индустриалците от петролния и газовия бранш.
Проектът "Набуко" е предимно политически, а не икономически. Иранските находища например са разположени твърде далеч от газопровода и доставките оттам няма да са изгодни. Техеран обаче смята, че ако се включи в проекта, като доставчик на газ ще получи възможността да въздейства по някакъв начин върху Евросъюза в политически план, обяснява Танкаев.
Има проблеми и с доставките от Ирак. Първо, газът в страната е твърде малко; второ, трасето на "Набуко" ще мине през иракски Кюрдистан, където политическата обстановка е твърде сложна. ЕС надали би желал да си има работа с още един газов шантажист, готов всеки момент да затвори тръбата, коментира специалистът.
Туркменистан пък с големите си запаси от газ може да осигури на "Набуко" необходимите количества, но е финансово задължен на Китай, чиито нужди от газ растат. Съответно Пекин може да не отпусне на Европа гориво от туркменистанските находища, които разработва. Остава азербайджанският газ, но той е тройно по-малко от необходимото, добавя Танкаев, цитиран в "Росийская газета".
Вчера руският президент Дмитрий Медведев направи внезапно посещение в Южна Осетия, където разговаря с местното ръководство и се запозна с хода на възстановителните работи в столицата Цхинвали, отбелязват московските издания.
Грузинското ръководство смята, че визитата неслучайно е съвпаднала с подписването на споразумението за "Набуко". Според Тбилиси, посещението цели недвусмислено да напомни на Запада, че газопроводът ще мине през един взривоопасен регион, в който са разположени руски войски, пише "Комерсант". Помолена от вестника за коментар, говорителката на Медведев Наталия Тимакова обаче заявила, че съвпадението е случайно, и призовала "визитата да не бъде разглеждана като отговор на каквото и да било".
Голямата игра около Каспийско море още не е приключила и Москва разполага със солидни аргументи в нея, обобщава "РБК дейли". Михаил Корчемкин от консултантската фирма "Ист юропиън гас аналисис" например смята, че преговорите с България много скоро ще бъдат подновени, след като новият политически екип бъде включен в руските енергийни проекти, отбелязва изданието. Още няма яснота дали инвеститорите в "Набуко" ще бъдат впечатлени от заплахата за изостряне на ситуацията в Южна Осетия, пише вестникът. "Инвеститорите винаги вярват в по-доброто и едва ли ще се откажат от проекта", убеден е Корчемкин. "Поне докато Русия не е обстреляла директно газопровода", добавя той.