ЕС бави реализацията на големи транспортни проекти

На 14 юни ще бъде представен нов доклад на ЕП относно големите проекти за транспортна инфраструктура в ЕС, който разглежда изпълнението на проектите, както и мониторинг и контрол на средствата от ЕС (2022/2021(INI)).

Докладът прави подробен преглед на съществуващите предизвикателства в реализирането на големите транспортни инфраструктурни проекти в ЕС и очертава основните направления за преодоляване на препятствията с цел постигане на успешна и навременна реализация на тези ключови за Европа инвестиции.

Интересна част от документа са данните за финансирането на проектите. Тъй като големите транспортни проекти не са определени като отделна категория в нормативната уредба на ЕС, няма изчерпателни данни относно размера на съфинансирането от ЕС, предоставено за такива проекти;

отбелязва, че за периода 2007—2020 г. от бюджета на ЕС са разпределени над 109 милиарда евро за проекти за транспортна инфраструктура в рамките на мрежата TEN-T, независимо от техния размер;

отбелязва освен това, че наред с тези програми, финансирани от бюджета на ЕС, Европейската инвестиционна банка е предоставила около 151 милиарда евро под формата на заеми за транспортни проекти в ЕС за периода 2007—2020 г.;

Понастоящем ЕС е изправен пред безпрецедентна ситуация, при която множество източници на финансиране трябва да бъдат усвоявани едновременно, и че държавите членки често не разполагат с административния капацитет да се справят с цялото финансиране, което е на разположение в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) чрез националните планове за възстановяване и устойчивост, като същевременно се опитват да усвоят 392 милиарда евро от финансирането по линия на политиката на сближаване преди края на 2027 г.;

в доклада се изразява загриженост във връзка с очевидната конкуренция между кохезионните фондове за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU, тъй като държавите членки трябва да отдават приоритет на инструментите за финансиране в съответствие с крайния им срок за допустимост; призовава за полезни взаимодействия между финансирането за сближаване и Механизма за възстановяване и устойчивост (най-големия инструмент в пакета NextGenerationEU), като се осигури съгласуваност, конвергенция и координация между двата източника, за да се увеличи въздействието на инвестициите по места и да се избегне двойно финансиране;

Подчертава се освен това, че FAST – CARE (гъвкава помощ за териториите) предоставя възможност за постепенно въвеждане на отложени проекти от периода 2014—2020 г. през периода 2021—2027 г.; насочва обаче вниманието към факта, че възможното нетно намаляване на съответните предоставени средства през текущия период излага на риск бюджета на ЕС и неговото изпълнение;

В доклада е отделено място за броя на успешните проекти с голямо въздействие, съфинансирани от бюджета на ЕС; отбелязва по-специално въздействието на проекти като:

изграждането на високоскоростна железопътна платформа (Испания, 749 милиона евро);

осигуряването на възможност за двупосочно движение в железопътния участък „Бари – С. Андреа-Битето“ (Италия, 421 милиона евро);

изграждането на нов Route du Littoral (Франция, 304 милиона евро);

модернизацията на железопътния участък Елин Пелин — Костенец от железопътната линия София – Пловдив (България, 553 милиона евро);

изграждане на високоскоростен път между Крайова и Питещ (Румъния, 832 милиона евро);

изграждането на високоскоростния път S7 между Гданск и Елблонг и между Торнс и Елблонг (Полша, 504 милиона евро);

подобряване на пътната свързаност на TEN-T с Южна Далмация (Хърватия, 418 млн. евро);

строителни работи по участъка от многостепенен пътен възел Опатовице – Часи – Остров от магистрала D35 (Чехия, 384 милиона евро);

изграждането на автомагистралата Патра – Пиргос (Гърция, 355 милиона евро);

модернизирането на железопътната линия между Пухов и Жилина (Словакия, 349 милиона евро);

разширяване на съществуващата железопътна линия Марибор – Шентил (Словения, 195 милиона евро);

модернизиране на железопътната линия Овар – Гая (Португалия, 140 милиона евро);

осъществяване на етап III от западния обходен път на Вилнюс (Литва, 92 милиона евро); строителни работи по държавен път № 2, Талин – Тарту – Вору – Лухама Вобу – Мео (Естония, 59 милиона евро);

изграждането на главната държавна автомагистрала A2 (Рига – Сигулда – границата с Естония) (Латвия, 44 милиона евро);

както и изграждането на многостепенен пътен възел на EA20A и EA21 в рамките на TEN-T (Малта, 41 милиона евро);

посочва освен това ролята, която изпълнява Европейската инвестиционна банка в подкрепа на новаторските и устойчиви инфраструктурни проекти в държавите членки – както на национално, така и на местно равнище;