ЕС: Борбата с нелегалния риболов

Преди малко повече от 10 години се считаше, че  500,000 тона незаконно уловени рибни продукти се внасяха в пазарa на ЕС всяка година. Тази незаконна дейност на стойност 1,1 милиард евро не само че вредеше на местната общност и бизнес, но и изчерпваше морските ресурси. Европейският съюз е най-големият търговец на рибни продукти и продукти от аквакултури в света от гледна точка на стойност и неговите жители консумират средно 25.5 кг. риба на глава от населението годишно. Ето защо приемането на Регламента на ЕС за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов през 2008 г. беше решаваща стъпка към стремежа рибата на нашата трапеза да е законно уловена и продавана.   Регламентът може би е най-амбициозният закон за борба с ННН риболов в световен мащаб, който използва редица мерки свързани с търговията.

Системата за 'показване на картони' на Регламента се доказа като особено ефективна мярка да накара трети страни да реформират риболовните си сектори като подобрят управлението на риболова и контрола върху произхода на морската храна. Според тази система, страните може да бъдат предупредени (с жълт картон) от Европейската комисия, че не са взели мерки за борба с ННН риболова според международните стандарти.  Ако тези трети страни не вземат мерки да поправят пропуските си ефективно и навреме, на тях им се забранява (с червен картон) да внасят морски продукти в ЕС, наред с други санкции, докато не приемат съответните мерки.

Това определено оказва важно влияние както върху (санкционираните) страни износителки, така и върху държавите членки вносителки в ЕС.  От януари 2010 г. насам, когато Регламентът влезе в сила, 25 страни са били предупредени с жълт картон и от тях 3 страни все още имат червен картон.

 Какво всъщност се случва с търговията с морска храна, когато ЕС покаже жълт или червен картон на някоя държава?

Новият доклад, публикуван от EJF, Oceana, Pew и WWF в сътрудничество с TRAFFIC, е първият подробен анализ, който показва, че са настъпили изменения във вноса на морска храна от 2010г. насам, които изглежда са пряко свързани с Регламента.  Докладът се фокусира върху ‘високорисковия’ внос в ЕС от гледна точка на вероятността продуктите да са били уловени в нарушение на действащите регулации за риболова.

Противоположно на предишни анализи, докладът показва, че слабости в контрола върху вноса сред страните членки и не-еднакви стандарти може да осигуряват маршрут за незаконни продукти да влязат на пазара на ЕС.

Особено видно докладът идентифицира няколко примера на промени във високорисковата търговия сред страните от ЕС след предупреждаване (жълт картон) на определени страни износителки.

Италия например отчита увеличение на вноса след санкционирането на повече от половината от анализираните трети страни/територии, особено що се отнася до ценни продукти като риба меч и риба тон. 

Португалия отчита увеличен обем на вноса от няколко трети страни, които са били санкционирани, и това често е съвпадало със спад във вноса на същите продукти (риба меч, акула и сурими) отчетени от Испания. Анализ на търговията вътре в ЕС също показва, че Португалия може да е била използвана като врата към ЕС за продукти предназначени за Испания, което затруднява властите в Испания в проверката на законния произход на тази морска храна, заради единния пазар на ЕС.

Случайни пикове в търговията и други аномалии са отчетени също така от други страни от ЕС, които не се смятат за големи вносители на морска храна в ЕС, като например Австрия,  Белгия, България, Хърватска, Чешка република, Латвия, Литва и Полша.

Тези тенденции предполагат, че някои оператори може би използват тези граници на ЕС считани за по-пропускливи за внос с висок риск и евентуално, на незаконно уловена морска храна. Това означава, че има спешна нужда от подобряване на координацията и хармонизацията на контрола върху вноса сред страните членки.

Транзитни държави членки и такива, които са краен пазар, трябва да се координират по-добре, за да подсигурят, че се извършва ефективна проверка на сертификатите за внос на морска храна, както и последователно и строго следене и контрол върху вноса по цялото протежение на границите на ЕС, включително и на по-малките страни. Една Информационна система на ниво ЕС за улесняване на хармонизираното, координираното и базирано на риска следене на вноса на морски продукти е от основно значение за успеха на Регламента и нейното създаване и прилагане трябва да бъде задача от първостепенна важност както за Европейската комисия, така и за държавите членки.