ЕС: Всички сгради със сертификат G

Енергийната комисия на Европейския парламент подкрепи проектоправила за реновиране на милиони сгради, за да се намалят вредните емисии и да се постигне икономия на енергия, въпреки, че някои страни членки, сред които и Италия, се противопоставиха на предложените мерки, информира Ройтерс.

Комисията на Европейския парламент гласува в подкрепа на правилата, които изискват всички сгради в ЕС да имат сертификат за енергийна ефективност клас "Джи" (G), който съответства на 15-те процента от сградите с най-лоши показатели за ефективност във всяка страна. Сградите, попадащи в следващия най-лош клас сертификати за енергийна ефективност – "Еф" (F), трябва да бъде реновирани до края на настоящото десетилетие.

Според новите разпоредби страните от ЕС ще трябва да обновят нежилищните сгради до клас "И" (E) до 2027 г., след което и до клас "Ди" (D) до 2030 г. За жилищните сгради, които попадат в енергийна ефективност клас "И" (E) срокът за осъвременяване е до 2030 г., а за тези в клас "Ди" (D) - до 2033 г.

Сградите потребяват приблизително 40 на сто от енергията в Европейския съюз, като повечето се отопляват с изкопаеми горива. За да се покрият новите изисквания милиони сгради в ЕС ще трябва да бъдат модернизирани, чрез саниране и внедряване на по-ефективни системи за отопление.

Проектоправилата представляват също и стратегия за растеж за Европа, която ще осигури стотици хиляди местни работни места в строителството и свързаните с процесите по реновиране на сградите фирми, каза ирландският евродепутат Киаран Куфе.

Очаква се Европейският парламент да гласува проектозакона през март, преди да договори окончателния му вариант със страните членки.

Някои страни от Евросъюза, включително Италия, искат новите мерки да бъдат отложени, тъй като нито правителствата, нито собствениците на жилища могат да си позволят подобни ремонтни дейности.

Национални мерки и дерогации

Всички мерки, необходими за постигане на тези цели, ще бъдат определени от всяка държава-членка в национални планове за обновяване.

Паметниците ще бъдат изключени от новите правила, докато страните от ЕС могат да решат да изключат и сгради, защитени поради техните специални архитектурни или исторически достойнства, технически сгради, временно използване на сгради или църкви и места за поклонение. Държавите-членки могат също така да освободят обществените социални жилища, където ремонтите биха довели до увеличения на наемите, които не могат да бъдат компенсирани чрез спестяване на сметки за енергия.

Евродепутатите също искат да позволят на държавите-членки да коригират новите цели в ограничен дял от сградите, обхванати от изискванията, в зависимост от икономическата и техническа осъществимост на обновяването и наличието на квалифицирана работна сила.

Мерките срещу енергийната бедност

Националните планове за обновяване трябва да включват схеми за подпомагане с реалистични цели и мерки за улесняване на достъпа до безвъзмездни средства и финансиране. Държавите-членки трябва да въведат безплатни информационни пунктове и неутрални по отношение на разходите схеми за обновяване. Финансовите мерки следва да осигурят важна премия за цялостно обновяване, особено на най-лошите сгради, а целеви безвъзмездни средства и субсидии следва да бъдат предоставени на уязвимите домакинства.

Забрана на отоплителни системи с изкопаеми горива до 2035 г.

Държавите от ЕС следва да гарантират, че използването на изкопаеми горива в отоплителните системи за нови сгради и сгради, в които се извършва основен ремонт, основен ремонт или обновяване на отоплителната система, не е разрешено от датата на транспониране на настоящата директива. Те трябва да бъдат напълно премахнати до 2035 г., освен ако Европейската комисия не разреши използването им до 2040 г., казват евродепутатите.

Следващи стъпки

Законодателният проект ще бъде подложен на гласуване в Европейския парламент по време на пленарната сесия на 13-16 март и ще се превърне в преговорна позиция на парламента. След това евродепутатите ще започнат преговори със Съвета, за да се споразумеят за окончателния вид на законопроекта.

Според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40 на сто от нашето потребление на енергия и 36 на сто от емисиите на парникови газове.