ЕС губи най-големия пазар на аграрни стоки след Brexit

Европейският съюз ще изгуби най-големият си вътрешен пазар за аграрни стоки. Това ще бъде крайният резултат от Брекзита за милионите земеделски производители в Европа, които в момента работят, за да доставят на Острова 20 % от недостигащите там продоволствия. Великобритания е нетен вносител на храни и напитки, като дефицита възлиза на около 27 млрд. евро. Страната е с население от 65 млн.души е сред 3 най-големи държави в ЕС, но в същото време разполага с ограничени поземлени ресурси. Използваемата земеделска площ възлиза на 17,1 млн.ха през 2015 год., което представлява 70% от територията. Обработваемите земи заемат около 6,1 млн.ха през 2015 год. от които 3,1 млн.ха са зърнени култури. Маслодайните видове са разгърнати на площи от около 670 хил.ха. и представляват третата по размер група след изкуствените тревни насаждения отглеждани върху обработваемите земи в Обединеното Кралство.

Независимо от сравнително скромния земеделски потенциал на Обединеното Кралство, британското общество е едно от най-богатите в ЕС. Общите разходи за потребление на храни и напитки на населението достигат 273 млрд.евро годишно, като около 157 млрд.евро са разходи на домакинствата, а 116 млрд. евро са разходи в заведенията за хранене, ресторантите и кетъринг. Брутната добавена стойност от земеделието във Великобритания съставлява 12 млрд. евро, ангажирайки 476 хил. души в 214 хил. стопанства. Плащанията идващи по линия на ОСП възлизат на 4,2 млрд. евро необвързана с производството помощ и само около 50 млн.евро обвързана. По ІІ стълб през 2015 година, бюджета възлиза на 1,3 млрд. евро. Съгласно новата регулация на директните плащания и създадените възможности за 15% обвързана подкрепа, Великобритания, с изключение на Шотландия не прилага такова подпомагане и се придържа към едно по-пазарно и въздържано интервенционно поведение.

Производство и структура на Британското земеделие

 Структурата на фермите във Великобритания се характеризира с известна хетерогенност, като най-едрите стопанства се намират в Шотландия, където средният размер е 224 ха., докато най-маломерни са стопанствата в Северна Ирландия и Уелс – под 50 ха средно на ферма. Преобладаващият брой на стопанствата са с под 20 ха земя, като 98 хил. от 214 хил. са с такъв размер. В същото време стопанствата с над 20 ха. притежават средно около 135 ха на ферма, като отново има голям контраст между 4 основни области на Обединеното Кралство – Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Паралел с България трудно може да се направи, а и не е необходимо, но само трябва да се отбележи, че в България през 2013 год. средният размер на земеделската земя в стопанствата е около 14,9 ха, но средният размер на стопанисваната земя в стопанствата над 20 ха, възлиза на 225 ха, което е много повече от средния размер на площите в същите стопанства в Обединеното Кралство и си прилича единствено със средния размер на стопанствата в региона на Шотландия.

Една от най-силните страни на британското земеделие е пасищното животновъдство. Страната е водеща в месното овцевъдство в ЕС, както и при говедата за угояване. Млечните крави са около 1,6 млн. животни, като млеконадоя е 7,9 т/крава и само за 4 години от 2011 до 2015 год. расте с около 5%. В резултат на високата продуктивност, Великобритания е нетен износител на сурово мляко, като самозадоволяването с мляко в страната е 102%.

Още по-силни са позициите на Обединеното Кралство в овцевъдството. Общият брой на овцете е 33 млн. броя, от които почти поравно са овцете над 1 година и агнетата. Независимо от значителната популация от ДРД, през 2015 година, самозадоволяването с агнешко месо е около 93%, като в страната са внесени 114 хил. тона агнешко месо, като 90% идва извън ЕС, основно Нова Зеландия и Австралия. Великобритания е структуроопределящ пазар и производител на агнешко и овче месо в ЕС, като доминиращата част от квотите за внос на такова месо извън ЕС се падат на нея. Великобритания е третият по-големина производител в ЕС на пшеница, говеждо и мляко и първи, най-голям производител на месо от ДРД.

Търговски обмен с храни и земеделски стоки

Великобритания е един от най-благосъстоятелните пазари не само в Европа, но и в света, като през 2015 год., стойността на вноса на храни и напитки възлиза на 52 млрд.евро. Тя е нетен вносител на храни и напитки, като дефицита възлиза на около 27 млрд. евро. В цялата консумация на населението от храни и напитки, местната продукция съставлява между 55 – 58%, като най-голям вносител на храни и напитки са останалите страни от ЕС, които осигуряват между 17-20% от потреблението, а между 18 – 20% се осигуряват от Австралия, САЩ, Латинска Америка и Азия.

Обединеното Кралство е един от най-големите световни вносители на вино, като стойността на вноса през 2015 година възлиза на 4,1 млрд. евро. След виното, с около 4 млрд.евро се нарежда вносът на плодове. През 2015 год. вносът на плодове дори изпреварва вноса на вина и възлиза на 4,2 млрд. евро, докато в предходни години обичайно е на нива между 7-10% по-ниско отколкото през 2015 година. Вносът на зеленчуци също съставлява значителна част от селскостопанския внос на Обединеното Кралство, като през 2015 година достига 2,8 млрд. евро, като за последните няколко години се наблюдава устойчив ръст.

Страната е и голям вносител на меса, като в страната традиционно се консумират преобладаващо говеждо, пилешко и агнешко, докато свинското в по-голямата си част е внос, но делът на това месо е по-малък отколкото на останалите меса. Стойността на вноса на говеждо и пилешко месо през 2015 година се изчислява на около 1,4 – 1,5 млрд. евро. Независимо, че страната е най-големият европейски производител на агнешко месо през последните 2-3 години стойността на вноса на такова месо изпреварва износа и Великобритания се превръща в нетен вносител на агнешко месо.

Най-голям дял във вноса на храни и напитки имат непреработените продукти, следвани от пълно преработените. При износът от Обединеното Кралство обратно, преобладаващ дял имат преработените, следвани от непреработените. Най-големият европейски търговски партньор за внос на храни и напитки в Обединеното Кралство е Холандия, чиято стойност на импорта възлиза на около 6,3 млрд.евро от целия внос на храни в страната. Ирландия представлява най-големият вносител на храни и напитки от Обединеното Кралство, като страната внася аграрни стоки на стойност около 5,3 млрд. евро, а изнася за Ирландия такива на стойност от 4,2 млрд.евро. Други големи търговски партньори на Обединеното Кралство са Франция, Германия и Испания, докато САЩ се нареждат на едни от първите места по внос на храни и напитки, като Великобритания има положително търговско салдо със САЩ, което възлиза на около 800 млн.евро.

Евентуални ефекти от излизането на Обединеното Кралство от ЕС

При евентуалното напускане на Обединеното Кралство, ЕС ще загуби един от най-богатите и платежоспособни пазари, не само на аграрни стоки, но и като цяло на покупателна сила. Обединеното Кралство представлява най-големият вътрешен пазар на европейския аграрен износ. Този пазар се характеризира и с едни от най-високите цени и с едни от най-високите стандарти на живот в ЕС. За сравнение, цените на селскостопанските стоки на производителите в земеделието през периода 2005 – 2012 година са нараснали с 74%, докато в останалите страни на ЕС за същия период увеличението е около 36%. В еквивалент на покупателна способност, цените на производител за периода са нараснали с 60%, докато в останалите ЕС-27, ръстът е с около 44%.

Все още около напускането на Обединеното Кралство има твърде много неизвестности, т.к. в самото Кралство има силна съпротива срещу евентуално напускане, но от гледна точка на земеделието, ЕС ще загуби повече отколкото Обединеното Кралство. Вече отбелязахме, че Великобритания е най-големият вносител на храни и напитки в ЕС, с едно от най-заможните общества, с едни от най-високите цени за реализация, където благодарение на протекционалистичната селскостопанска политика на ЕС, преобладаващата част от вноса на храни и напитки идва от вътрешнообщносни доставки.

При евентуално напускане на Обединеното Кралство, независимо от условията, които ще бъдат договорени между ЕС и Обединеното Кралство, една част от пазарния дял на износа на храни и напитки от ЕС ще бъде загубен. Тук става въпрос за вината, месото, зеленчуците, плодовете, като част от тези европейски стоки ще бъдат заместени от други търговски дестинации. Това от своя страна ще доведе до натиск върху останалия европейски пазар и може да се очаква задържане и дори спад на цените на производител в ЕС, за да се пренареди предлагането към новите дадености. Най-силно засегнати ще бъдат споменатите големи търговски партньори на Великобритания, като за България последствията ще бъдат минимални. България има съвсем символичен износ и търговски аграрен стокообмен с Обединеното Кралство, така че индивидуално няма от какво толкова да се притеснява.

Ефект от Брекзита ще има и върху европейския бюджет. Пропагандаторите в Британия за излизане от ЕС твърдяха, че страната ще спестява ежедневно 55 млн.паунда, но реалните цифри показват, че през 2015 година, вноската на Обединеното Кралство в бюджета на ЕС е възлизала на 24,3 млрд. евро, но заради договорения от времето на Маргарет Тачър рабат, реалната годишна вноска е около 17,7 млрд. евро. Обратно в Обединеното Кралство се връщат около 8,2 млрд. евро, което нарежда Кралството, като втория  най-голям нетен донор, след Германия на ЕС.

Оттук идва другата голямата заплаха за европейската кохезионна и интеграционна политика. В бюджета на ЕС – Германия, Великобритания, Франция, Холандия, Италия, Швеция, Австрия, Дания, Финландия са нетни донори, докато страни като Гърция, Португалия, Полша, Унгария и Румъния получават много повече отколкото внасят. Те трябва да бъдат наистина притеснени защото съкращението на бюджета, което се очаква да се случи ще засегне най-много тях. България вероятно няма да претърпи драстични корекции по линия на европейските фондове, като редукцията може да съставлява около 5% от годишния бюджет на страната трансфериран от ЕС

Божидар Иванов, Агрозона

[1] 1 британски паунд е изчисляван към средния курс към еврото през 2015 година от 1,37 евро