ЕС затваря врати за нелегални мигранти

През последните дни страните от ЕС, както и Брюксел затягат режима по отношение на нелегалните емигранти, опитващи  да се установят на територията на общността. 

През миналата седмица Европейската комисия предложи допълнителни мерки за връщането на незаконно пребиваващи в ЕС мигранти. Предложението включва практически действия, които могат да имат незабавно въздействие. Целта е премахването на пропуските и прилагането на съществуващите правила със строгост, в съответствие с изискванията в областта на основните права.
ЕК отчита, че са необходими по-решителни действия за значително увеличаване на процента на прогонените незаконни мигранти. Предлага се предприемането на по-бързи процедури, засилени мерки срещу укриване и по-добро сътрудничество между държавите.
Комисията препоръчва подобряване на съгласуваността между всички служби и власти, заети с връщането, до юни. Предлага се също съкращаване на сроковете за обжалване на отхвърлени молби за убежище, постоянното издаване на решения за връщане без срок на действие и съчетаване на решенията за прекратяване на законния престой с издаването на решение за връщане. Друго предложение е молбите да бъдат оценявани по-бързо, дори на границата, особено когато има подозрения, че молбата за убежище е подадена, единствено за да забави изпълнението на решението за връщане на даден мигрант.
За предотвратяване на укриването се предлага задържането на онези, получили решение за връщане и за които изглежда, че няма да се съобразят с това, например като отказват да сътрудничат за установяването на самоличността им или се противопоставят на връщане с прояви на насилие или чрез измама. ЕК предлага да се разрешава доброволно напускане на ЕС, само когато е необходимо и само при подадено искане, във възможно най-кратки срокове.
ЕК предвижда осигуряването тази година на 200 милиона евро за подпомагане на националните мерки в областта на връщането, както и на конкретни съвместни европейски дейности за прогонване на незаконни мигранти. Предлага се издадените решения за връщане да бъдат въвеждани незабавно в европейските информационни системи за сигурност, включително в Шенгенската система и в системата за пръстови отпечатъци.

От своя страна Европейският съд във вторник  потвърди, че държавите от ЕС не са длъжни да издават хуманитарни визи на хора, търсещи международна закрила.
Съдът се произнесе по искане на Белгия, която отказа да издаде хуманитарни визи на семейство от Алепо. Сирийците подадоха искане за белгийски хуманитарни визи, като възнамеряваха след това да поискат от Белгия бежански статут.
Съдът установява, че намерението за придобиването на статут на закрила означава, че семейството би пребивавало в Белгия повече от 90 дни. Затова съдът отбелязва, че въпросът излиза от обсега на общностното законодателство и остава в обхвата на националните закони.
По-рано белгийски съд се произнесе с решение срещу белгийското правителство, като осъди властите да издадат визи и да платят обезщетение от по 1000 евро на ден на всеки от четиричленното сирийско семейство до уреждането на въпроса. Белгийските власти не се съобразиха с решението на националния съд в очакване на произнасянето на Съда на ЕС.
По-рано медии в Белгия съобщиха, че правителството се подготвя за реакция, ако Европейският съд се бе произнесъл в обратния смисъл. Предвиждаше се в такъв случай Белгия "временно" да затвори консулските си служби в съседните на Сирия държави, за да бъде технически невъзможно приемането на искания за хуманитарни визи.

Белгийският държавен секретар по убежището и миграцията Тео Франкен предлага единствено мигрантите, пристигнали законно в ЕС, да могат да кандидатстват за бежански статут, съобщиха местни медии.
Според Франкен правилният подход е извън Европа да бъдат обособени приемни центрове за мигранти и там те да подават молби. По неговите думи би било редно единствено мигрантите, обхванати от схемите за разселване, да могат да кандидатстват за закрила.
Франкен се изказва за увеличаване на средствата, които ЕС предоставя на своите съседи за подслоняването на търсещи убежище. По неговите думи е необходимо подобни приемни центрове да бъдат изградени около Сирия. Не може всички да дойдат в Европа, коментира държавният секретар. Той настоява "да се затвори вратата" за мигрантите през Турция и Либия.

Парламентът на Унгария реши с голямо мнозинство да върне мярката за системно задържане на всички влезли в страната мигранти, предаде Франс прес.
Тази мярка бе премахната през 2013 г. под натиска на ЕС, Върховния комисариат на ООН за бежанците и Европейския съд за правата на човека.
Новият закон, който бе приет със 138 на 6 гласа и 22 въздържали се, предвижда мигрантите да бъдат разполагани в "транзитни зони" при границите със Сърбия и Хърватия, където ще бъдат задържани в очакване на окончателно решение по молбите им за убежище.
Мярката ще се прилага както за новопристигащите, така и за вече влезлите в страната бежанци, които към февруари са 586 души.
Преди месец началникът на канцеларията на премиера Виктор Орбан Янош Лазар уточни, че мигрантите ще бъдат настанявани в обзаведени контейнери.
През януари Орбан призна, че връщането на тази мярка, която е в нарушение на европейското право, ще е "открито против ЕС".
През 2016 г. 29 432 мигранти подадоха молби за убежище в Унгария, но огромното мнозинство от тях продължиха към Западна Европа. Само 425 получиха убежище в Унгария.
По данни на унгарското вътрешно министерство от началото на годината в страната са пристигнали 345 мигранти.

Всичките мерки очевидно се предприемат тъй като общественото мнение в ЕС силно се радикализира срещу незаконната миграция, а предстоят решаващи избори в Германия, Франция, Холандия, където популярност набират национални партии, които отхвърлят безконтролното навлизане на мигранти в страните им.