ЕС: Изтокът расте по-бързо от Запада

Адриан Николов, Инфограф

Най-често в новините намират място краткосрочните оценки и тенденции за ръста или спада на брутния вътрешен продукт (БВП). Този тип информация е от полза за формиране на кратко- и средносрочните очаквания на правителствата и на бизнеса и съответното дефиниране и прилагане на икономически политики и бизнеспланове. Тя обаче не е състояние да покаже дълготрайни тенденции, които позволяват разкриването на обстоятелства, които моментната статистика прикрива.

Настоящата статия ще разгледа два алтернативни погледа към дългосрочната промяна на БВП в страните членки на Европейския съюз през последните две десетилетия – веднъж като кумулативен ръст спрямо 1995 г., втори път – като среден ръст за целия период. Първият подход позволява разглеждането на общия ръст и сравняване на дългосрочните тенденции в отделните държави, а вторият – изглаждане на краткотрайните колебания и създаване на консервативна оценка за бъдещото развитие на страните членки. Източникът на данните е Световната банка.

Общ ръст на икономиките на страните членки

Разглеждането на общия ръст на икономиките показва ясно разделение по линията изток-запад. Докато по-голямата част от страните от бившия Източен блок, присъединили се към ЕС след 2004 г., са успели почти да удвоят размера на икономиките си, то на запад се наблюдава по-умерен ръст, от 30-40%. Обяснението на значителните разлики в темповете на растеж е  очевидно – чувствително по-ниската база, от която започват развитието си източните държави в началото на разглеждания период. По тази причина и в най-богатите източни държави – Чехия и Унгария, се наблюдава и относително по-бавен ръст в сравнение със съседите им.

Въз основа на тези данни се открояват няколко групи държави:

Бързорастящите източни държави (в които влизат Естония, Литва, Латвия, Полша и Словакия) както и северните Швеция и Финландия, при които се наблюдава по-бавен ръст, но все пак задминаващ този на повечето развити западни икономики;

Югоизточните страни (България и Румъния) с почти идентичен ръст, който ги поставя между източните и северните държави;

Южните Италия и Гърция, при които през последните две десетилетия годишните колебания са успели почти да елиминират ръста.

Има и две видими аномалии, които нарушават общия принцип на географско разпределение – „келтският тигър“ Ирландия, която успява да привлече повече инвестиции и чуждестранни фирми от която и да било друга европейска държава с добра бизнес среда и данъчна политика, превърнала я в офшорна зона в очите на евроадминистрацията, и Люксембург, която се радва на най-стабилния и постоянен икономически ръст в ЕС.

Анализът на икономическия ръст от 1995 г. насам показва, че има основания за очакване на все по-голямо сближаване на икономиките и жизнения стандарт на източната и западната част на ЕС. Той обаче посочва и още един симптом на икономическите проблеми на Южна Европа, страните от която са в относителна стагнация, и няма изгледи в близко бъдеще да се върнат към стабилен растеж.

Среден икономически ръст на страните членки

Средният за периода икономически ръст потвърждава тенденциите, очертани чрез общия ръст – бърз растеж в Източна Европа, по-умерен в западната част на континента и почти никакъв в южната му част. Ирландия отново е лидер сред страните членки, с 6,29% среден ръст (част от причината за това е отчетеният ръст от 26,2% пред 2015 г.). Тези данни могат да служат като ориентир за очакваното бъдещото развитие, тъй като усреденият ръст е много по-стабилен от годишните тенденции и се влияе далеч по-малко от моментни икономически шокове. Така например, високият усреднен ръст на Балтийски държави, Полша и Словакия включва и забавянето на икономическото развитие по време на кризата от 2008 г.

Изводи

Дългосрочните тенденции в ръста на европейските икономики очертават относително оптимистични процеси – бурно развитие на изток и умерен ръст на запад; повод за тревога са най-вече италианската и гръцката икономика, които не бележат почти никакъв растеж през последните две десетилетия. Любопитно продължение на този тип анализ би било сравняването му с реалната икономическа база, от която различните страни членки започват в началото на периода, както и установяването на „темпа на настигане“, с който икономиките на източните държави се приближават до тези на западните.