ЕС подкрепя "Набуко" срещу "Южен поток"

Владимир Сокор, "Eurasia Daily Monitor"
На 30 юли в Берлин вицепрезидентът на "Газпром" Александър Медведев се обяви против подкрепяния от ЕС проект "Набуко" и заяви, че Русия ще продължи с пълна сила изпълнението на конкурентния проект "Южен поток".
"Има пълна яснота по отношение на "Южен поток". Имаме достатъчно газ да осигуряваме 63 млрд. куб. метра всяка година от 2015 г. в продължение на 30-40 години", заяви Медведев.
Едновременно с ухажването на европейците дойде и заплахата от заобикаляне на "ненадеждната" Украйна. "Газпром" има сигурни партньори по цялото трасе на "Южен поток", увери Медведев и добави: "Имаме уникален технически опит при полагането на газопроводи по морското дъно". Изказванията той направи на пресконференция, на която бе представен новият директор на "Газпром" - Германия Владимир Котонев, бивш руски посланик в Берлин.
Медведев не успя да идентифицира източника на газ в Русия или някъде другаде, който да подсигурява газ за "Южен поток", нито източника за финансиране на 25 млрд. долара от необходимите 30 млрд. за реализацията на проекта (според руските изчисления). Руските власти неизменно пропускат тези въпроси, когато представят "Южен поток".
Този път блъфовете на Русия целят не само да представят "Южен поток" като "спирачка" за "Набуко", но и за да замаскират политическите спънки в Западна Европа пред "Южен поток". В последните седмици се откроиха поне три съществени пречки пред проекта.
Германското правителство отказа политическа подкрепа за "Южен поток", както и обещания за финансиране, както Москва се надяваше. Точно обратното, политическите сили в Берлин изразиха притеснение от предложението на "Газпром" към германската РВЕ (RWE) да се присъедини към "Южен поток" при положение, че компанията вече е в консорциума за реализацията на "Набуко". Малко след това канцлерът Ангела Меркел при официалната си визита в Казахстан повдигна въпроса за доставки на газ от страната за "Набуко".
Специалният пратеник на САЩ по евразийските енергийни въпроси Ричард Морнингстар продължи темата при посещението си в Астана, като наблегна на потенциала на Казахстан за добив и износ на местен газ.
Нещо повече, Европейската комисия опроверга теорията на Москва, че Украйна е "ненадеждна" транзитна страна и "Южен поток" трябва да я заобиколи. Тази теория бе разпространявана в Германия и други западноевропейски страни, където пропагандата на "Газпром" се опитваше да обърне интерпретацията за газовата криза от януари 2009 г., прехвърляйки вината от Русия на Украйна.
Това се превърна в основен аргумент за подкрепа на "Южен поток", независимо от прекомерната му цена. Сега обаче ЕК изрази публично несъгласието си и по двата пункта. При посещението си в Киев на 28 юли еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че ЕК "е заинтересована от по- рентабилен бизнес проект", а не от "Южен поток" и че определено няма по- изгоден и надежден маршрут от транзита през Украйна.
Освен това в изявления пред руски медии Йотингер заяви изрично, че "Южен поток" не се вписва в интереса на ЕС за директен достъп до каспийски газ, какъвто има при газопровода "Набуко".

Междувременно италианската компания "Ени" (ENI), основен партньор на "Газпром" в "Южен поток", търси начин да се оттегли от началния проект. "Ени" предложи да се намали капацитета на "Южен поток" до 15 млрд. куб. м. годишно и да се обедини с първата фаза на "Набуко" със същия капацитет, или общо 30 млрд. куб. м. годишно. Единният проект да се ограничи до едно трасе, от Турция през България към Виена, като се изостави планираното при "Южен поток" разклонение от България на юг към Италия.
"Ени" обяви това свое предложение през април и въпреки публичните предупреждения от "Газпром", продължи да настоява на такова решение. Смяната на позицията от страна на "Ени" доведе до нарастване на доверието в "Набуко" за сметка на "Южен поток".
Освен това "Ени" предложи да доставя от 2 до 3 млрд. куб. м. газ годишно от своята продукция в Туркменистан и Казахстан, транспортирайки я като компресиран природен газ от Каспийско море и Азербайджан към Турция, като за целта да се използват съществуващи тръбопроводи. Подобно предложение би имало смисъл, ако "Набуко" е приоритетен получател на тези количества газ.