ЕС: Трудни реформи за 750 млрд.евро

Има риск страните от ЕС да бъдат принудени да приемат непопулярни реформи, за да получат помощи от фонда за съживяване на европейската икономика. Този въпрос се обсъжда с тревога в Брюксел преди представянето на първите национални планове.

Олицетворение на европейската солидарност пред лицето на пандемията, фондът в размер на 750 милиарда евро може да се превърне в нова ябълка на раздора между свръхзадлъжнялата Южна Европа и пестеливите северни държави.

Инструментът, захранен от безпрецедентен общ дълг, е предвидено да финансира инвестициите в зеления и дигиталния преход. За да бъде преодоляна първоначалната съпротива на пестеливите страни, бяха прибавени ангажименти за реформи от страна на бенефициентите, които ще бъдат поставени под надзор.

През последните седмици "(Европейската) комисия подложи на натиск държавите членки, за да обявят повече реформи", коментира европейски дипломат.

Историческото споразумение, сключено през юли след трудни преговори, предвижда страните да приложат в националните си планове подробен график за реформите, за които ЕС от дълго време настоява.

Потенциално засегнати във Франция са провежданата реформа на осигуряване при безработица, както и на пенсионната система, отложена за по-добри времена. В Испания ударението е върху реформата на трудовия пазар, а в Италия - намаляването на държавните разходи. "Конкретни препоръки", формулирани от Европейския съвет през 2019 и 2020 година.

По-голямата част от страните ще представят своите планове до края на този месец. Европейската комисия ще има два месеца, за да даде зелена светлина, а след това Съветът, представляващ държавите членки, ще има един месец, за да ги утвърди.

Изпълнителната власт в ЕС трябва да прояви твърдост по въпроса за реформите. "Ако не го направи, някои страни ще разкритикуват остро плановете на някои други", каза същият дипломат. На 10 април 23 държави бяха представили временни планове, но нито една - окончателна версия.

"Много взискателни страни"

"Разговорите са за реформите", потвърди пред АФП представител на ЕС. Страните членки трябва да вземат предвид "голяма част" от конкретните препоръки. "Знаем, че няма да може да бъдат поети твърде конкретни ангажименти по всички трудни въпроси. Ще трябва да проявим гъвкавост и да намерим баланс, но някои страни ще бъдат много взискателни", обобщи той.

Никой не очаква блокажи през пролетта, в момент когато Европа е критикувана за бавното възстановяване на своята икономика, и този емблематичен проект ще остане застрашен, докато не бъде ратифициран от всички държави.

10 от 27-те страни все още не са го направили. Сред тях е Германия, чийто Конституционен съд разглежда въпроса за законността на фонда.

Дискусиите за националните планове, започнали през март, трябва да приключат бързо, с надеждата през лятото да бъде преведени първите пари - предварително финансиране, възлизащо на 13% от всички безвъзмездни помощи. Испания и Италия - първите бенефициенти, - ще получат по около 9 милиарда евро от общо 70 милиарда за всяка от тях.

След това ще бъдат отпускани средства в продължение на няколко години, което ще позволи на по-късен етап да бъдат наказвани държави, които не са изпълнили свои ангажименти.

Според Лукас Гутенберг, заместник-директор на Центъра "Жак Делор" в Берлин, пандемията ще промени финансовата архитектура на ЕС - посредством тези редовни оценки, от които ще зависи деблокирането на помощите.

Бъдещето на процеса ще зависи от това дали той ще успее, благодарение на финансовите стимули, "да повиши ентусиазма за реформи в страните членки", смята той.

Според него крайната цел трябва да е утвърждаването на "една постоянна политическа процедура за координиране на икономическите политик".

Жан Пизани-Фери, изследовател от института "Брьогел" в Брюксел, обаче предупреди, че ЕС "би допуснал сериозна политическа грешка", ако настоява за това отпускането на помощите да зависи от реформи на пенсионната система или на трудовия пазар, които не са пряко свързани с целта на съответните инвестиции.

"Това не означава, че тези реформи не са желателни, но ако те са се натъкнали на опозиция в дадена страна, те няма да станат по-приемливи, ако (бъдат наложени принудително от) Брюксел", каза той пред АФП, като в същото време защити обвързването на "реформите и инвестициите".

"Става въпрос за сериозни суми" - около 5% от брутния вътрешен продукт на Испания или Италия. "Това е огромно (число). Очевидно ЕС не може да си позволи да прахоса такива средства и трябва да гарантира, че парите ще бъдат похарчени по подходящ начин."

Така например, би било легитимно да бъдат поискани реформи с цел подобряване на уменията за програмиране във връзка с инвестициите в дигитализацията или спиране на субсидиите за изкопаеми горива в замяна на финансирането на зелените инвестиции.

(БТА)