ЕС увеличава вноса на газ през идното десетилетие

Еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер ще представи утре план за подобряване на енергийната инфраструктура през идното десетилетие, предаде Reuters.
Предварително разпространени са следните основни точки от проекта:

ГАЗОВА СИГУРНОСТ

* С намаляване на газовите ресурси на ЕС се прогнозира, че зависимостта от вноса ще се увеличи от около 60 процента в момента до 73-79 процента от потреблението на газ до 2020 година и до 81-89 процента до 2030 година.

* Различни изследвания сочат, че необходимостта от допълнителен внос варира от 44 до 148 милиона тона петролен еквивалент до 2020 година и от 61 до 221 милиона тона петролен еквивалент до 2030 година.
* В момента пет държави не покриват "критерий N-1", според който те трябва да бъдат в състояние да се справят при прекъсване на доставките по основния за тях маршрут за един ден на пиково търсене. Тези страни са България, Словения, Литва, Ирландия и Финландия.

* Трябва да се разрешават ситуациите при спиране на потока в газовата мрежа, например между Иберийския полуостров и Франция.

ЮЖЕН ГАЗОВ КОРИДОР

* Стратегическата цел на коридора е до 2020 година да бъде осигурен маршрут на доставки за ЕС от около 10-20 процента от търсенето на газ, което се равнява грубо на 45-90 милиарда кубични метра газ годишно.

ПЕТРОЛНА СИГУРНОСТ

* Очаква се търсенето на петрол да се развие по различен начин в Източна и Западна Европа: със спад в Западна Европа и растеж от 7,8 процента през идното десетилетие в Източна Европа.

ДОСТАВКИ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

* Прогнозира се, че брутното производство на електроенергия в ЕС ще нарасне най-малко с 20 процента от около 3362 тераватчаса през 2007 година до 4073 тераватчаса през 2030 година. Това изчисление не включва вероятността от силно навлизане на електрически автомобили.

* Иберийският полуостров е почти електрически остров. До 2020 година ще бъде необходим свързващ капацитет от най-малко 4000 мегавата между Иберийския полуостров и Франция.

* Свързването на новия производствен капацитет е голямо предизвикателство в Централна и Източна Европа. Само в Полша до 2020 година се очаква нов капацитет от 8 гигавата. В Германия е необходим огромен транзитен капацитет север-юг.

* Ще бъдат необходими енергийни магистрали, които да пренасят енергията от Северно море на юг и от Средиземноморието на север.

* До средата на 2013 година трябва да бъде разработен план за енергийни магистрали, като целта трябва да бъде пускане в експлоатация до 2020 година.

ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ

Въз основа на целите на ЕС за 2020 година се очаква делът на възобновяемата енергия в брутното производство на електроенергия да бъде около 33 процента през 2020 година и 36 процента през 2030 година, от които една втора биха могли да бъдат непостоянни източници като вятър и слънце.

Въз основа на преглед на първите 21 от общо 27 стратегии за възобновяема енергия, които ще бъдат представени от страните членки на ЕС, през 2020 година ще има капацитет от около 460 гигавата възобновяемо електричество спрямо 244 гигавата в момента. Близо 63 процента от общия обем ще бъдат свързани с непостоянни енергийния източници. * Комисията очаква, че страните, граничещи със Северно море, вероятно ще разработят големи офшорни вятърни ферми и призовава за координиране.

*Вятърните ферми трябва да бъдат съсредоточени на едно място, за да намалят разходите за проводници. В Германия разходите биха могли да спаднат с 30 процента. За Северно море като цяло намаляването на разходите би могло да достигне 20 процента до 2030 година.

ИНТЕЛИГЕНТНИ МРЕЖИ

* До началото на 2011 година Комисията ще възложи на съответните органи да съгласуват европейски стандарти за интелигентни мрежи.

* Комисията ще проучи дали са необходими мерки за защита на данните при функционирането на интелигентните мрежи.

* Ще има намеса на държавните финанси, когато равнището на възвращаемост на инвестициите е твърде ниско и общественият интерес взема превес.

ТРЪБОПРОВОДИ ЗА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

* Изследователи от Комисията посочват, че има вероятност до 2030 година да бъдат необходими тръбопроводи за въглероден диоксид от около 8800 километра (в случай на висока цена на въглеродните емисии), което изисква кумулативна инвестиция от 9,1 милиарда евро.

* Според консултантската компания Аръп (Arup) до 2030 година ще бъде необходима мрежа от 6900 километра.