ЕС: Усвояване на еврофодове средно 22%

Комисията по регионално развитие на Европейския парламент обсъди днес проекта на доклад за усвояването на средствата по структурните и Кохезионния фонд на ЕС. Това съобщи пресслужбата на делегацията на българските социалисти в ЕП. Евродепутатът от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов е отбелязал, че процентът на реално усвоените средства не е ясен, защото данните, с които депутатите разполагат, са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия е изплатила на държавите от ЕС, се посочва в съобщението. Кирилов е добавил, че за България досега са преведени около 16 на сто от полагащите се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите от ЕС, който е различен във всяка от тях и предстои да бъде усвоен, е коментирал Кирилов. Според него представените данни показват тревожни тенденции. Усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 на сто, а сме в средата на настоящия седемгодишен период, е уточнил той. Според него са големи разликите между тези, които усвояват най-добре средствата и последните в тази класация. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави от ЕС, има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави, или че общите проблеми имат по-силно отражение в някои държави, е коментирал евродепутатът. По думите му сложните процедури и неяснотите в законодателството на европейско и на национално ниво са една от основните причини за забавяне на усвояването на фондовете и за допускането на грешки. Опростяването на процедурите остава на дневен ред и ще бъде полезно да се установи кое помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне, е отбелязал Кирилов. Ако ЕК даде едни ясни напътствия, то страните от ЕС биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите са стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване, е коментирал българският евродепутат.