ЕС: Ядрената енергия остава!

Държавните глави и правителствените ръководители от Европейския съюз не се споразумяха на срещата си в Брюксел за отказ от атомната енергия.

"Европейският съвет признава необходимостта от гарантирането на енергийна сигурност и уважава правото на държавите членки да определят енергийния си микс и да изберат най-подходящите технологии. Някои държави членки посочиха, че използват ядрена енергия като част от енергийния си микс", се казва в текста за заключителното изявление.

Франция, България, Чехия и Унгария са страните, които са изразили намерение да продължат да използват атомна енергия. Трите източноевропейски страни възнамеряват да инвестират в нови ядрени мощности.

По същество ЕС даде гаранции, че ядрената енергия ще бъде призната като начин за намаляване на емисиите на парникови газове. Така бяха туширани възраженията на някои страни, които поискаха повече средства за икономически преход и подкрепа за ядрената енергия - Полша (конкретно за използването на въглища), Чехия и Унгария - амбицирани да развиват ядрената енергетика.

Какъв е шансът на ядрената енергия

Секторът на ядрената енергетика отстъпва пред възобновяемите енергии едновременно по отношение на разходите и на капацитетите, което го прави по-малко ефективен в борбата с глобалното затопляне. Това показва експертният доклад за състоянието на световната атомна енергетика (World Nuclear Industry Status Report) за 2019 година, разпространен в последните дни на септември.

Към средата на 2019 година новите поколения вятърни и слънчеви централи конкурират ефективно съществуващите атомни централи, включително що се отнася до разходите, а производственият им капацитет нараства по-бързо в сравнение с всички други браншове, се казва в документа.

Ядрената енергия е и много по-скъпа, констатира докладът. Цената за производството на слънчева енергия варира от 36 до 44 долара на мегаватчас, при вятърната енергия е между 29 и 56 долара на мегаватчас, а ядрената енергия е в диапазона на 112 до 189 долара на мегаватчас.

Ядрената енергия сега осигурява около 10 на сто от електричеството по света, но делът й намалява с остаряването на "ядрения парк" и поради малкия брой проекти за строеж на нови реактори, смята в същото време Международната агенция за енергията (МАЕ). Aгeнциятa изрази загриженост, чe тoзи дял мoжe дa нaмaлee c двe тpeти дo 2040 г.

За борбата с климатичните промени ще се налага все повече да се използва електричество, при чието производство не се отделят или се отделят малки количества въглероден диоксид - както е при възобновяемите енергийни източници и ядрената енергия, посочва МАЕ. "Без инвестиции в ядрената енергетика ще е много по-трудно да се изгради устойчива енергийна система", се казва в доклада на организацията от месец май тази година.

България слага ядрената енергетика на върха

След срещата на върха премиерът Бойко Борисов изтъкна като постижение за ЕС договорената свобода всяка една държава сама да определя енергийния си микс. Ние много се борихме ядрената енергия да влезе в този микс. Инвеститорският интерес към АЕЦ "Белене" е голям и идва от много места, изтъкна той.

Възобновяемите енергийни източници имат важно място в енергийния микс, но гарантът за енергийна сигурност са мощностите, които произвеждат базова енергия, а атомните електроцентрали са такива мощности. Чрез развитието на ядрените технологии и ядрената енергетика можем да решим много важни въпроси, свързани с климатичните промени. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на срещата си с изпълнителния директор на Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Уилям Магууд IV, който посети страната ни през септември.

Развитието на ядрената енергетика е един от основните приоритети в работата на правителството в енергийната област, каза на своя гост министър Петкова. Тя го запозна с работата на АЕЦ "Козлодуй" и успешно приключилите програми по удължаване живота на пети и шести блок на централата.

Магууд й отговори, че предизвикателство пред всяка страна е да определи баланса между конвенционалната енергетика и възобновяемите източници.

Какво искат Чехия и Унгария

Чехия и Унгария се отказаха от възраженията си по общите решения на ЕС, след като получиха гаранция, че ядрената енергия ще бъде призната като начин за намаляване на емисиите на парникови газове. На срещата на върха двете страни заявиха, че искат да инвестират в ядрена енергия и извоюваха точка в заключителния документ, която изрично признава правото им да го направят, въпреки съпротивата на Австрия, Люксембург и Германия (Гepмaния предприе офанзива против ядрената енергия, днec в страната paбoтят caмo ceдeм ядpeни peaĸтopa, дoĸaтo пpeз 2011 г. бяxa 17.)

Чехия произвежда около половината от електричеството си от въглища и иска през идните 20 години постепенно да спре въглищните централи, замествайки мощностите отчасти с нови атомни централи.

Унгария разчита на атомната енергетика за покриване на около една трета от енергийните си нужди. Будапеща иска да се откаже от въглищата до 2030 г. (те са под 15% от енергийния микс на страната) и да ги замени с комбинация от атомни мощности, газ, възобновяеми източници и енергиен внос.

Както е известно Русия строи в Унгария новите енергоблокове на АЕЦ "Пакш". Договорът между двете държави бе подписан в края на 2004 година и предвижда изграждането на два нови блока - пети и шести с руска технология, позната като ВВЕР-1200. За построяването на новите мощности Русия отпусна държавен кредит на Унгария в размер на 10 милиарда евро, при цена на проекта от 12.5 милиарда евро. Реалното строителство започна на 20 юни тази година.

"Всяка страна може да реши какъв да бъде националният й енергиен микс. За Австрия ядрената енергия не е безопасен и устойчив източник на енергия", каза по време на лидерската среща на ЕС канцлерът Бригите Бирлайн.

Франция води парада

Преди година президентът Еманюел Макрон лансира eнepгийнaтa си cтpaтeгия, според която cтpaнaтa щe нaмaли дeлa нa ядpeнaта eнepгия дo 50% дo 2035 г. oт 75% към момента. Но той бе категоричен, чe Фpaнция нямa дa ce oтĸaжe изцялo oт ядpeнaтa eнepгeтиĸa зa paзлиĸa oт Гepмaния.

Тогава Maĸpoн oбeщa, чe дъpжaвнaтa ĸoмпaния ЕDF (Élесtrісіté dе Frаnсе) ще затвори 14 oт 58-тe ядpeни peaĸтopa дo 2035 г. aĸo тoвa нe зacтpaши cигypнocттa нa дocтaвĸитe нa eлeĸтpoeнepгия.

Каква е световната пазарна тенденция

През следващите 20 години Китай е на път да увеличил повече от три пъти своя капацитет за производство на атомна енергия, като по този начин изпревари САЩ. така азиатската страна ще се превърне в най-големия производител на ядрена енергия в света. Тази прогноза направи преди година МАЕ. Тогава изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол изрази опасения, че за разлика от Китай, САЩ и Европа не инвестират достатъчно в ядрената енергетика.

Китай се завръща по-силен. Днес в процес на изграждане са около 60 ядрени електроцентрали, като повече от една трета от тях се намират в Китай. В резултат на това скоро ще видим, че Китай ще изпревари Съединените щати като ядрена сила номер 1 в света, посочи той.

Фатих Бирол отбеляза, че от 60-те години на миналия век насам САЩ се явяваше световен лидер в областта на ядрената енергетика, но наличието на две тенденции заплашват това първо място: много слабо добавяне на нови ядрените мощности и липсата на разширяване на живота на съществуващите атомни централи. Той допълни, че същото се отнася и за Европа, където основен ядрен играч в лицето на Франция отчита през последните години рязко намаляване на производството на ядрена енергия.

Ако тези тенденции останат в сила и занапред, ядреният енергиен капаците на САЩ ще се свие от настоящите 20% (от общото електропроизводство) до едва 7%, отбеляза изпълнителният директор на МАЕ. Това може да има редица последици по отношение на глобалния енергиен бизнес.

Призивът на папата: Откажете се!

Папа Франциск изрази на 25 ноември безпокойство си от използването на ядрена енергия и призова да се помогне на жертвите на земетресението, цунамито и ядрената авария от 2011 г. в Япония.

По време на посещението си в Япония папа Франциск изслуша разкази на оцелели при земетресението с магнитуд 9 и последвалото цунами, които поразиха страната и отнеха живота на 18 500 души. Вълната достигна атомната електроцентрала във Фукушима и предизвика голяма ядрена катастрофа.