ЕЦБ определи курсовете за интервенция за лева

Във връзка с решенията, приети на 13 юли 2020 г. относно централните курсове спрямо еврото във валутен механизъм II за българския лев и хърватската куна, курсовете на задължителна интервенция за тези валути са установени считано от 13 юли 2020 г. и са представени в таблицата по-долу.

Курсовете на задължителна интервенция са договорени между Европейската централна банка (ЕЦБ) and Българската народна банка и Hrvatska narodna banka (Хърватската национална банка), в съответствие с член 1.2 от Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз (ОВ C 73, 25.3.2006 г., стр. 21).

Централният курс спрямо еврото и курсът на задължителна интервенция за датската крона остават непроменени.

България ще се присъедини към Единния механизъм за преструктуриране като следствие от решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество с Българската народна банка.

От 1 октомври 2020 г. ЕЦБ ще упражнява пряк надзор върху българските значими институции, а Единният съвет за преструктуриране ще поеме функцията на орган за преструктуриране за тези институции и за всички трансгранични групи. Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) ще наблюдава също така процеса по планиране на преструктурирането на по-малките банки, така наречените по-малко значими институции.

Единният механизъм за преструктуриране, състоящ се от ЕСП и националните органи за преструктуриране на държавите – членки от Банковия съюз, защитава финансовата стабилност и данъкоплатците чрез подготвяне на планове за преструктуриране за управление на проблемни банки. Единният съвет за преструктуриране и органите за преструктуриране в България са добре подготвени за плавния преход към новата рамка за преструктуриране.

Банките в България ще внасят също така средства в Единния фонд за преструктуриране, предназначен да финансира преструктурирането.

Като национален орган за преструктуриране на държава – членка от Банковия съюз, Българската народна банка ще има представител в Пленарната сесия и Разширената изпълнителна сесия на ЕСП с еднакви права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.

Кристин Лагард поздрави Борисов

Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по повод приемането на България в чакалнята на еврозоната. Участието във Валутния механизъм II и Банковия съюз свързва икономиките на участващите държави в една обща система, която дава ползи от политическо и икономическо естество. С присъединяването към банковия съюз страната ни участва пряко в процеса на взимане на решения относно бъдещата финансова архитектура на еврозоната и Европейския съюз, което в много по-голяма степен ще увеличи тежестта на България при защитата на националния интерес. 

Кристин Лагард изрази своите поздравления лично към премиера Борисов и правителството за приемането в чакалнята на еврозоната. „Това е голяма стъпка по пътя на България към еврозоната“, отбеляза председателят на ЕЦБ и добави, че европейската валута свързва повече от 340 милиона души в Европа. Лагард поздрави българския министър-председател за водената от правителството фискална политика. „Проведохте множество последователни политики във финансовата и икономическата сфера, благодарение на които България се доближава до приемането на единната европейска валута“, заяви още Кристин Лагард.

„Приемането ни в чакалнята на еврозоната е голям успех за България. Уверен съм, че сме на прав път“, заяви от своя страна премиерът Бойко Борисов и добави, че това ще донесе съществени ползи за икономиката ни и за българските граждани. Министър-председателят Борисов посочи, че тази стъпка е от значение за утвърждаването на авторитета на България в международен план, което е важно за кредитния рейтинг на държавата и за инвеститорския интерес. Същевременно приемането ни в Банковия съюз е допълнителен гарант за устойчивостта на българската банкова система. Осигурена е и възможността за достъп, при необходимост, до Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) с целево равнище от над 55 млрд. eвро – фонд, който предлага възможности за финансиране на преструктурирането, многократно надхвърлящи възможностите на редица национални фондове за преструктуриране.

Премиерът Бойко Борисов благодари на председателя на ЕЦБ за сътрудничеството, като напомни, че едно от предимствата на членството във Валутния механизъм II бе постигнато преди около два месеца. Тогава бе установена суапова линия между ЕЦБ и БНБ, което дава възможност на България при необходимост да смени левове за евро в размер до 2 млрд. евро, без това да се отрази в намаляване валутния резерв на страната. 

В рамките на разговора министър-председателят Бойко Борисов потвърди, че страната ни ще продължи да води, както и досега, благоразумна икономическа политика с цел запазване на икономическата и финансовата стабилност. Премиерът беше категоричен, че България продължава целенасочената работа по пътя й към еврозоната. Министър-председателят отбеляза и тежката ситуацията в цял свят заради пандемията от COVID-19. „Изправени сме пред голямо предизвикателство, но съм сигурен, че с всеобщи усилия ще се справим“, изтъкна още Борисов в разговора си с председателя на ЕЦБ.

Информацията е на ЕЦБ, БНБ, МС.