ЕЦБ:България и Хърватия напредват към еврото

Правната рамка в нито една от държавите извън еврозоната не отговаря на всички изисквания за приемане на единната европейска валута. Това се казва в доклад на Европейската централна банка, изготвян на всеки две години. Той обхваща напредъка по пътя към еврозоната на България, Румъния, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария и Швеция. От Франкфурт подчертават, че София и Загреб са единствените, заявили интерес към влизане във валутния механизъм, предхождащ еврозоната, и са постигнали значителен напредък.

България и Хърватия предприеха значителни стъпки що се отнася до поемането на ангажименти за политиките, насочени към присъединяване към обменно - курсовия механизъм ERM II в близко бъдеще, се казва в доклада на Франкфурт, изготвян на всеки две години.

По отношение на ефекта от Covid-пандемията върху икономиките на двете държави от Европейската централна банка подчертават, че окончателната оценка може да бъде направена едва през 2022 година.

Друг важен фактор е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария, допълват още от Европейската централна банка.

Oчакването е страната ни да се присъедини към механизма, предхождащ еврозоната, през юли, ако бъде изпълнено и последното условие за това, а именно - увеличаването на капитала на една от търговските банки.

И Европейската комисия представи доклад с оценка за напредъка на държавите извън еврозоната по пътя към приемането на еврото. Докладът обхваща България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция. Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис заявява, че докладът показва насърчаващ напредък на някои държави, въпреки че те все още трябва да преминат през няколко етапа, преди да могат да се присъединят към еврозоната. Комисията е готова да подкрепи тези държави, добавя той, цитиран в съобщението.

Домбровскис приветства Хърватия и България за подготовката им за присъединяване към валутния механизъм ERM II.

Какви са критериите: ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на валутния курс и конвергенция в дългосрочните лихвени проценти. Разглежда се и съвместимостта на националното законодателство с правилата на Икономическия и паричен съюз.

В доклада се стига до заключението, че:

    - Хърватия и Швеция изпълняват изискванията за ценова стабилност;

   - България, Полша, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция изпълняват изискването за бюджетните (публичните) финанси;

  -  България, Полша, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция изпълняват изискванията за дългосрочните лихвени проценти;

 -   Нито една от държавите не изпълнява изискването за обменния курс, тъй като нито една от тях не членува във валутния механизъм (ERM II). Преди влизането в еврозоната се изисква участие в този механизъм за срок от поне две години, в които да не се наблюдават значителни отклонения. Макар че Хърватия и Швеция изпълняват всички икономически изисквания за конвергенция, те не изпълняват условието за обменния курс, се посочва в съобщението.

-    В доклада се допълва, че националното законодателство в нито една от посочените държави, с изключение на Хърватия, не е напълно съвместимо с правилата на Икономическия и паричния съюз.

Комисията е разгледала също допълнителните фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети предвид при оценката на устойчивостта на конвергенцията. Този анализ е установил, че държавите извън еврозоната са добре вписани икономически и финансово в ЕС. Въпреки това някои от тях показват макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална уредба.

Докладът за конвергенцията е основа за вземане на решение от Съвета на ЕС, дали дадена държава изпълнява условията да се присъедини към еврозоната. Подобни доклади се представят на всеки две години, или по искане от държава от ЕС да бъде оценена нейната готовност за присъединяване към еврозоната (като в случая с Латвия през 2013 г.). Всички държави от ЕС, с изключение на Дания, са правно задължени да се присъединят към еврозоната, се пояснява в съобщението.

Въздействието на пандемията от Ковид-19 върху резултатите от доклада е ограничено, тъй като повечето от използваните данни за минали срокове се отнасят за времето преди избухването на кризата.

Комисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони (бивш премиер на Италия) заяви, че през последните няколко месеца усилията са били съсредоточени върху борбата срещу икономическата дивергенция в рамките на еврозоната и по-широкия единен пазар, което е резултат от неравномерния характер на коронавирусната рецесия.

Той отбеляза, че "днес се прави равносметка за сближаването към членството в еврозоната за седем държави-членки. Това е със сигурност вискателен процес, защото разширената еврозона също така трябва да бъде по-силна еврозона. Остава важно страните да работят и за осигуряване на реална конвергенция към по-високи нива на производителност и просперитет - не на последно място чрез ориентирани към бъдещето реформи и инвестиции, които желаем да подкрепим чрез ЕС от ново поколение."