Жена ще избере президента на Франция

Ива Стойкова
В рамките на статистическата грешка е разликата между основните претенденти за президентския пост във Франция след първия тур. Социалистът Франсоа Оланд води с 28,63% пред Никола Саркози, който получи 27,18% (по данни на френското вътрешно министерство). Това са около 500 000 гласа. Оланд е в по-благоприятна позиция за развоя на 6 май, коментира за EconomyNews.bg журналистът Десислава Минчева, която от години живее в Париж. Той обаче ще трябва да намери ефикасен начин, за да отговори на обвиненията на Саркози, който го представя като политик с остарели убеждения, неспособен да се справи с икономическата криза и с неясни планове за развитието на Франция в международен план.
За първи път се случва действащ президент да бъде изпреварен от съперника си на първия тур и вероятно заради това мнозина побързаха да обявят Оланд за бъдещия стопанин на Елисейския дворец. Другият „шок” от този първи тур е третото място за Марин Льо Пен - 17,90%. Лидерът на крайнодесния „Национален фронт” е дъщеря на Жан-Мари Льо Пен, който през 2002 г. отиде на балотаж. Любопитното е, че за тези 10 години крайната десница е удвоила привържениците си - около 7 млн. гласоподаватели са подкрепили дъщерята срещу 4,8 милиона за бащата.
Според RFI лоша шега на Саркози изиграха темите за имиграцията и сигурността- французите предпочетоха „оригинала пред копието”. Иначе казано, Марин льо Пен.
Краят на Меркози?
Френският в. La Tribune заподозря, че настоящият президент на Франция стана жертва на икономическата криза, белязала по голямата част от първия му мандат. От задълбочаването на кризата пък се възползваха анти-евро настроените партии, както и социалистът Оланд. От началото на кризата през 2010 г. Никола Саркози се присъедини към позицията на Ангела Меркел. Но той изглежда не беше убеден в нея и затова не можа да я представи и защити пред французите по ясен и разбираем начин. През последните дни Саркози се разграничи от германците, но това явно не беше достатъчно. По някои точки дори се дублира със съперника си - например, искането за промяна на ролята на Европейската централна банка. Краят на „Меркози”, както наричат Ангела Меркел и Никола Саркози, пише La Tribune, е доказателство за провала на френско-германския мотор. Същевременно много европейски правителства вече не крият раздразнението си от тяхното управление, особено след избирането на Марио Монти начело на кабинета в Италия. Меркел и Саркози превърнаха проблема с платежоспособността на Гърция, която представлява 2% от БВП на еврозоната, в заплаха за световния икономически растеж. След Атина, Ирландия и Португалия са на командно дишане с финансовата помощ на Европа и МВФ. Утре Испания може да е следващата...
Изгубени в превода
Президентът Саркози плаща за неспособността си да аргументира пред французите френската позиция за европейската криза, коментира La Tribune. Напротив, в конкретните случаи, Саркози крайно драматизираше, редовно съобщаваше края на кризата, друг пък рисуваше страховита картина на ситуацията. И в крайна сметка реалността се разми, а французите не разбраха към какво се стреми Саркози - повече интеграция с ЕС или пълна независимост на страната, което впрочем иска част от електората.
Париж, под ръководството на Саркози, разчиташе чрез слаб растеж, за да намали постепенно публичния дефицит и да избегне политиката на строги икономии. През това време Германия следваше своя път на лидер в еврозоната, а Франция изгуби своето тройно А, което също се обърна срещу държавния глава.
Кризата свали правителства
Крайният резултат от изброеното е, че французите добиха усещане за по-тревожна ситуацията, отколкото е тя в действителност. И предизборната кампания го доказа- отявлено враждебните спрямо еврото и управлението в условията на криза кандидати натрупаха точки, както в ляво, така и в дясно. А Франсоа Оланд не се поколеба да се противопостави дори на Меркел. Кризата свали правителствата в Ирландия, Португалия, Испания, Гърция, Италия, Холандия. Какво ще се случи във Франция предстои да видим.
Сметките
През следващите две седмици Саркози ще се опита да привлече гласовете на крайната десница, която постигна рекорден резултат на първия тур, посочва журналистът Десислава Минчева. Оланд пък ще разчита на пълна мобилизация на левия фронт.
Общо за левицата са отишли около 44% от гласовете - резултат, сравним с 1981 г., но по-нисък от очаквания. Франсоа Оланд може да разчита на вота на крайната левица и еколозите (Ева Жоли и нейните 2,31%). Жан-Люк Меланшон (Ляв фронт) събра 11,11%, от които близо 90% ще отидат за Оланд на втория тур, а 3%- за Саркози.
Проучванията сочат, че Никола Саркози ще привлече 60% от гласовете за Националния фронт, но 18% от тях ще са за Оланд. Едва една трета от подкрепилите центриста Франсоа Байру (пети на първия тур с 9,13%) ще гласуват за Саркози, една трета- за Оланд, а останалите ще се въздържат.
Според сондажите (Ipsos), на 6 май Франсоа Оланд ще грабне 54%, а Никола Саркози- 46%. Роля несъмнено има и избирателната активност, която на първия тур се приближава до 80%. От днес динамиката на предизборната кампания със сигурност ще се промени и сблъсъците ще станат по-твърди. А вторият тур на изборите може би ще прилича на референдум ЗА ири ПРОТИВ Никола Саркози, прогнозира Минчева.