Жени на върха

Елена Савова, БТА

"Страната ни е твърде хубава, за да бъде поверена на жена". Възклицанието е на висш благородник, коментирайки закона, отстранил за вечни времена жените от френската корона. Сановникът би бил изненадан и ужасен да установи, че ще настъпи ден, когато от някои от най-важните центрове на политиката и икономиката в света се чуват женски гласове.
"Няма нищо лошо да си амбициозен", отбелязва с познатата си усмивка Ангела Меркел, най-влиятелната жена на планетата според "Forbes" и четвърта по власт личност в света, когато я критикуват за политическите амбиции, чието изпълнение постига с целеустремеността на лавина. Първата жена канцлер на Германия идва на власт през 2005 година след тежък дуел с Герхард Шрьодер и управляващата тогава Германска социалдемократическа партия (ГСДП). Шест години по-късно, след множество външно и вътрешнополитически битки, след редица победи и поражения, Меркел е жената, в чиито ръце е бъдещето на еврозоната и цялата европейска идея. Освен със зарази от диоксин и ешерихия коли, проблеми на националната, регионална и глобална сигурност, през изминалата година германският канцлер трябваше да се справя и с финансовите проблеми на цял континент. Като лидер на най-голямата и най-добре работеща икономика в Европейския съюз и съответно най-голям източник на средства за общия бюджет, тя има тежката задача да избере пътя на единна Европа и начина, по
който ЕС ще функционира в бъдеще. Меркел е политик на множество противоречия. Дъщеря на протестантски пастор, застанала начело на партия, традиционно доминирана от мъже католици. Представител на евроскептична политическа формация, който се бори за европейското единство и разрушава доскорошни табута, заговорвайки за "европейско икономическо правителство" и "фискален съюз". Германски канцлер, на когото французите вярват повече, отколкото на собствения си президент. Жена, израснала при комунизма, от която зависи бъдещето на капитализма. Привържениците й я възхваляват за сдържаността, умерения подход, упоритостта и прагматизма, а критиците я обвиняват в липса на лидерство и визия, твърдейки, че тя просто "оставя събитията да следват собствения си ход". Меркел е необичаен политик поне поради две причини - абсолютно владеене на поведението и думите, което не се пропуква дори при крайно изтощение или крещящо неуважение (от вече бившия италиански премиер Силвио Берлускони, например), и решимост да разделя частния от обществения си живот. Жената зад фигурата на канцлера до голяма степен е непозната, личното й пространство - неприкосновено. За първия си брак отбелязва лаконично, че "не е подходила много сериозно", а вторият й съпруг, професорът по химия Йоахим Зауер, си спечели прякора "Фантома на операта", тъй като един от малкото случаи, при които придружава прочутата си половинка, е на оперния фестивал в Байройт.
По-ниско ниво на тестостерон в Международния валутен фонд (МВФ), обеща Кристин Лагард в кампанията си за ръководител на организацията. Актуално, предвид шумния секс скандал, заради който предшественикът й Доминик Строс-Кан трябваше да се откаже от поста и от амбициите за президент на Франция. В края на юни Лагард бе избрана с консенсус и на 5 юли официално пое поста, ставайки първата жена управляващ директор на МВФ. Юрист със сравнително кратка политическа кариера тя вече неведнъж е "първата жена, застанала начело" - през 1999 г., когато става президент на международната юридическа кантора Baker&McKenzie, а след това и през 2007 г., когато пък е първата жена, заела поста министър на финансите на Франция. (Изобщо, първата жена на този пост в страна от Г-7). Междувременно успява да роди и отгледа като работеща майка две деца. В периода на финансовата и икономическа криза (2008-2009) тя си спечелва добра репутация и колегите й от Г-20 и еврозоната признават способностите и професионалните й умения. При кризисните срещи през този период Лагард прави точна оценка на ситуацията и успешно прокарва съгласуваната европейска реакция, с което печели възхищение у дома и в чужбина, отбелязва DPA. През 2009 г. британският в. "Financial Times" я определи за най-добрия европейски финансов министър, а американското списание "Time" я включи сред 100-те най-влиятелни личности за 2010 г. Лагард дължи ръководния пост на МВФ освен на личните си качества и на наложилата се практика управлението на организацията да се поема от европеец в замяна на американското ръководство на Световната банка. Французойката успя да привлече достатъчно подкрепа и от развитите страни, и от нововъзникващите пазарни икономики, които се борят за по-силно влияние в организацията. Лагард бързо и успешно премина от "национално" на "глобално равнище" и укрепи авторитета си на една от най-влиятелните позиции във финансовия свят.
"Предпочитам да ме наричат президентка, а не президент. Така се подчертава, че сега жена заема най-високия пост в страната", заяви Дилма Русеф в телевизионното интервю, в което за първи път от встъпването си в длъжност в началото на януари тази година разказа за борбата си с рака. А първата президентка в историята на Бразилия знае как се водят битки, политически и лични. Русеф пое управлението на най-голямата страна в Южна Америка и осма икономика в света с покровителството на харизматичния си предшественик Луис Инасиу Лула да Силва. Наследството на непопулярна и/или неуспешна личност е предизвикателство, но когато предшественикът е култовият Лула да Силва, еднакво харесван от Wall Street и от избирателите, с рекордна обществена подкрепа след осем години на власт, задачата е много по-сложна. Русеф обеща да следва политиката на предшественика си, но само няколко дни след встъпването си в длъжност успя да "наложи свой ритъм и стил на управление", отбелязва Елиана Кантанеди, водещ автор на бразилския всекидневник "Фоля ди Сау Паулу". В самото начало на 2011 г. върху мегаполиса Рио де Жанейро се изсипаха проливни дъждове, които отнеха живота на стотици хора и причиниха реки от кал, залели цели квартали. С бързите си и адекватни решения, както и с личната си подкрепа за пострадалите, президентката издържа отлично трудния "приемен изпит".
Катастрофата е само част от предизвикателствата пред новия държавен глава. Наистина Бразилия е страна с бързо развиваща се икономика и засилваща се тежест в международните отношения, но има и множество социални, административни и икономически проблеми. Въпреки напредъка при управлението на Лула да Силва все още милиони бразилци живеят в бедност, а корупцията е бич - за половин година правителството на Русеф загуби седем министри заради корупционни скандали. Някогашната участничка в партизанската съпротива обаче прояви твърдостта и работоспособността си, превели я през изпитанията на политическото затворничество, изтезанията на военните и водовъртежите на политиката. Сега тя трябва да балансира между социалните ангажименти, основна част от политическата й програма, и усилията за ограничаване на негативните последици от световните икономически проблеми и от твърде бързия темп на растеж на националната икономика. В международен план задачите също са тежки. За първото си държавно посещение в чужбина Дилма Русеф избра Китай с делегация от 350 души. При разговорите си с китайския президент Ху Цзинтао президентката предпочете да заобиколи болезнената тема за курса на юана, но пък сключи сделки за над $1 млрд. С американския си колега Барак Обама избра далеч по-малко дипломатичен тон, а към Европейския съюз показа съпричастност и готовност да предостави помощ "според бразилските възможности". Между стратегическите важните столици на Европейския съюз и Турция тя успя и да отдели няколко дни, за да посети родината на баща си. България хареса Дилма и Дилма хареса България.
"Реших, че се чувствам по-удобно (да не правя реверанс)", отсече премиерът на Австралия Джулия Гилард, след като за потрес на монархисти и традиционалисти замени обичайния поздрав към кралица Елизабет Втора с републиканско ръкостискане. За червенокосата госпожица Гилард не е необичайно да предизвиква бурни полемики. Миналата година тя отстрани Кевин Ръд от лидерския пост на управляващата Австралийска лейбъристка партия, а след това и от премиерското кресло, спечели парламентарните избори въпреки неясните прогнози и стана първата жена премиер на Австралия, както и първият й премиер, роден извън страната. За атеистката, избрала съзнателно професионалния пред семейния живот, годината започна тежко, но изглежда приключва бляскаво. През януари Австралия бе опустошена от най-тежките наводнения от десетилетия, нанесли щети за близо $10 млрд. Гилард въведе извънредни данъци върху доходите и намали държавните разходи в редица сфери, за да покрие щетите, отсичайки, че знае какво трябва да бъде направено. И изглежда тя наистина знае. В края на април Гилард бе първият чуждестранен лидер, посетил японските райони, опустошени от природното бедствие от 11 март, след това прокара данък върху емисиите на въглероден диоксид (при това доста по-висок от европейския), а накрая и 30-процентен налог върху миннодобивната промишленост, налагайки се над големите концерни с големите пари (последните два проекта всъщност доведоха до оставката на Ръд). Гилард получи добро наследство - Австралия бе единствената развита икономика, която избегна рецесията в периода на кризата, и успява да поддържа правилен курс. Неотдавна агенция Fitch повиши кредитния рейтинг на страната до най-високата възможна степен "ААА", а икономиката отчита устойчив растеж всяко тримесечие. В личния си живот Джулия Гилард е също толкова решителна. Въпреки консервативните си позиции по въпроси като хомосексуалните бракове, правото на евтаназия и имиграцията, за себе си тя предпочита свободното съжителство пред брачните окови и тази година попари надеждите на партньора си - бившия фризьор Тим Матисън, че би могла да приеме годежен пръстен. Многозначителните погледи и жестове между нея и Обама, които фотографите често улавят, пък със сигурност щяха да привлекат много повече коментари, ако Австралия не беше толкова далеч.
Според руската астроложка Тамара Глоба 2000-ите години са времето на жените след изминалото хилядолетие на господство на единицата и мъжкия принцип. Времето ще покаже дали прогнозата ще се сбъдне, но засега изглежда дамата познава.