Жените в България са в сектори с ниски заплати

Представителите на женския пол у нас в  сегашното Народно събрание са едва 22%, като в управлението на парламента и общинските съвети 40% са жени според данни от проекта „Изграждане на ефективен капацитет за прилагане на джендър мейнстрийминг подхода", финансиран по Програмата за заетост и социална солидарност - "Прогрес" (2007-2013) на ЕС.
Проведените анализи и проучвания показват, че управлението на международните политически институции се осъществява основно от мъже. Това означава, че половината човечество не взима равнопоставено участие в решаването на световните въпроси и се налага прилагането на джендър мейнстрийминг подхода, се посочва в проекта.
Съществуват случаи на неравнопоставеност или дисбаланс в участието на жените и мъжете в обществения живот в България в областта на образованието, политическото представителство и дори в семейството.
Положението съвсем не е по-добро на ниво изпълнителна и местна власт, тъй като в някои от държавните комисии участват само по 1-2 жени или изобщо няма такива.
Възможна мярка за решаване на проблема е въвеждането на квоти в изборното законодателство или в партийните устави за насърчаване участието на жени в  управленски структури. Ако се постигне трансформиране в основните партии, то процесът ще се ускори на всички нива.
Така например Норвегия  успя да увеличи дела на жените на мениджърски позиции на 34% чрез законово изискване за минимум 40% участие на който и да е пол в управителните дела, както за държавния, така и за частния сектор.
Кодексът на труда категорично забранява всякакви форми на дискриминация, привилегии, ограничения въз основа на пола и въвежда принципа на равно заплащане на труда на жените и мъжете.
От друга страна продължава стереотипният модел на ориентация на двата пола към определени области на образование, които впоследствие оказват негативно влияние върху изявите им на пазара на труда и получаваните възнаграждения.
Жените в България преобладават в отраслите, в които традиционно равнището на заплатите е по-ниско като образование, здравеопазване, услуги, държавна администрация.
В някои отрасли жените заемат по-нископлатени длъжности, като разликата в заплащането между съвкупността на жените и мъжете достига 30%. Причината може да е по-различното поведение на пазара на труда – по-голяма гъвкавост, повече компромиси по отношение на работната позиция и възнаграждението.
Освен това жените са тези, които по-често и по-продължително отсъстват от пазара на труда поради майчинство и отглеждане на деца. В тази връзка трябва да се акцентира върху възможностите за заетост на непълен работен ден и почасово заплащане.
Съществува благоприятна тенденция при младите татковци да участват в отглеждането на децата. Но все още одобрението за споделяне на домашните задължения в България е едва 65% от населението, докато в някои страни от ЕС е над 95%.