АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 9,2 на сто, докато жилищата в тях намаляват с 10,3 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 6,4 на сто.
Направен е изборът на фирми, които ще извършат енергийна ефективност на девет многофамилни жилищни сгради в Хасково. Санирането е по програмата на МРРБ и Община Хасково. Финансирането е в размер на близо 14 милиона лева.
Към 30 септември 2024 г. общият размер на отчетените приходи е 9 604,4 млн. лв., което представлява 74,6% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 1 316,0 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2023 г.
Постигнатите договорености предвиждат социални помощи да се изплащат само за срок от две години, а размерът им да бъде поне с 500 евро по-нисък от минималната работна заплата в страната. Обмисля необлагаемият годишен минимум да достигне 12 000 евро от 2029 г., а по-високите доходи от трудова дейност да бъдат облагани с 25 до 45 на сто.
България е на пето място сред страните от ЕС с най-малък дял на населението (1,5 на сто) с жилищни затруднения през миналата година след Словакия (1,3 на сто), Италия (1,2 на сто), Полша и Унгария (по 0,8 на сто за всяка), сочат данните на Евростат. На другия край на скалата са Кипър (11,2 на сто), Финландия (10,8 на сто) и Дания (9,4 на сто).
По отношение на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, страните от ЕС с най-високи нива на жилищни затруднения сред тази група са Дания - 18,4 на сто, Финландия - 17,5 на сто и Франция - 17,1 на сто.
Средствата се отпускат за изплащане на част от втория транш на обща стойност 325 млн. лв. по схеми за държавни помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на...
От 1-ви октомври влизат в сила новите изисквания на БНБ към банките за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Те бяха приети на заседанието на УС на БНБ на 11 септември.
Изпреварващият темп на нарастване на разходите, основно социалните разходи (пенсии, помощи и обезщетения) и разходите за персонал, продължи и през септември, в съответствие с действащите нормативни промени, одобрени от Народното събрание.
Фискалният резерв към 31 декември 2023 г. е 13,4 млрд. лв., от които 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП за 2023 г. са 67 040,8 млн. лв., (36,5% от БВП при 38,6% от БВП за 2022 г.).