Журналистика и лимони

http://lchristoff.wordpress.com/ / блогът на Любомир Христов, който участва в президентските избори 2011 като вице президент в двойка с Меглена Кунава/.
Досещах се, знаех, но пък чак дотам… Понеже бях кандидат в отминалите президенстки избори в България, научих достоверно – че за интервю по национално средство за масово осведомяване се искат – от друг кандидат – 100 000 лв. Две неща заслужават отбелязване: първо, средството – национално. Ще рече, платили сме му от данъците си – и аз и ти, читателю, и онзи, другият кандидат. Второ, входна “такса” за да може един претендент за водач на народа да каже на народа на къде ще го води?!
Народът да знае: може да чуе само онези кандидати да го водят, на които е платил три пъти: веднъж, данъци за средството за осведомяване, втори път, от данъците му за партийна субсидия и трети път – с времето си, което ще им отдели да го облъчват с неговите си пари. Да знае народът, за да им тегли по една…, което ще направя аз по строго научни съображения.
Джордж Акерлоф е американски икономист. Получава нобелова награда за работата си по провал на пазара при асиметрична информация. За по-ясно, Акерлоф илюстрира логиката си с пазара на употребявани автомобили. Колите на старо със скрити дефекти в Америка наричат “лимони”. Та, понеже купувачът не знае предварително дали му предлагат “лимон” или не, не е склонен да плати за читава кола. Продавачите пък, няма да предложат добър употребяван автомобил на цената на лимон. Пазарът се разпада, на него остават само лимоните.
Когато някой си дава тялото под наем, го наричат проститутка. Когато някои си дават съвестта под наем, у нас го наричат журналист. Не всички, естествено, но аз откъде да зная кои? Затова спирам да чета вестници, да слушам радио и да гледам телевизия на български език – за да не ми е кисело от лимоните.
Ще се информирам от Associated Press – там спазват етика.
Бъдете информирани, четете на други езици.
Продължение за лимоните…
Много журналисти се възмутиха от оценката ми за медиите по-долу. “Невъзможно. Те не са от тях… Само изпълнявали закона (кодекса)”. Те и нацистките офицери само заповеди изпълняваха преди 45-та.
На възмутените ще кажа – открил съм топлата вода. Той Бойко Пенчев написал същото, но по-добре и с по-малко думи. Ето: “Медиите, вместо да задават въпроси, които ще прояснят политическия профил на кандидата, се чудят колко да му вземат, за да информират публиката за мнението или програмата му…
Не е тайна, че медиите се купуват – къде тайно, къде явно. Самите те са се обявили за продан, превръщайки жълтеникавата разводненост в норма…”
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/10/16/1178744_v_siankata_na_koburg-gota/
Аз съм смутен. По две причини. Първо, съобщението ми не достигна до журналистите. Някои се обидиха лично. А то е принципно. Затова ще го повторя: “Не можеш да бъдеш професионалист, ако търпиш гнили ябълки около себе си. Защото ние, зрители, слушатели, читатели, като не можем да отличим едните от другите, ви смятаме всичките за един дол дренки. И държим дистационното.” За етика става дума, а тя е НАД закона. И е въпрос на личен избор и позиция.
Второ, не разбрах да има възмутени граждани. Май сме свикнали сиренето да ни е от палмово масло, а вестниците от… Хайде, да не обидя някого.
Бъдете здрави и информирани, ако можете.