За 764 лв. МРЗ настоява КНСБ

Увеличението на минималната работна заплата още от 1 ноември 2021 г. на 700 лева, а от 1 януари 2022 г. на 764 лв., е безалтернативно. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на онлайн пресконференция.

"Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 година в Еврозоната с мизерна минимална заплата по-малка от 500 евро", заяви Димитров. По думите на лидера на КНСБ, формално няма такова изискване, но реално прибалтийските страни преди влизането в Еврозоната са регистрирали ръст от по 20 процента на минималното възнаграждение в предходните няколко години.

Според КНСБ спорът за минималната работна заплата в България продължава да се води с фалшиви аргументи. При нас увеличението й винаги е имало положително въздействие върху заетостта, смятат експертите на синдиката.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов подчерта, че никъде по света срещу минимална заплата не се слага знак за тъждествено равенство с производителност на труда. "Този дебат го има само в България, но дори и да приемем, че има функционална връзка, каквато не съществува, твърдението на работодателите, че производителността на труда не отговаря на искането за доходите, е невярно, тъй като според есенната прогноза на финансовото министерство, става ясно, че българският работник, като се изключат пандемичните години, е най-производителният спрямо предходните седем години и затова в момента синдикатите имат най-голямо основание да искат увеличение", заяви Костов. Той посочи, че всички данни на статистиката показват също, че при увеличаване на минималната заплата в България расте заетостта, а безработицата намалява.

КНСБ иска още стабилна политика по доходите, ускорен ръст на заплатите - средногодишно с 12.5 процента, а за агенциите на терен 15-20 процента.

Синдикатът ще настоява още да се удвои броят на хората, които са енергийно подпомагани с целева помощ за отопление, като те да станат поне 700 000, а помощта също да се увеличи.

Прилагане на официалната линия на бедност в размер от 460 лв. (в съответствие с методологията на Евростат) и през нея да се изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи, искат от КНСБ.

Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства, заявиха Димитров и Костов. Те посочиха, че подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко: в момента са около 345 хил., а общата сума е 525 лв.

От КНСБ припомниха, че по данни на SILC за 2020 г. хората под прага на бедност в България са 23,8 на сто (1,66 млн. души). На минимална работна заплата през юни 2021 г. са назначени 502 380 души.

Прогнозата на КНСБ е инфлацията в края на годината да надхвърли 6 процента, затова от синдиката настояват за защита на доходите на уязвимите домакинства, включително на безработните с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината. Синдикатът иска още да се увеличи тежестта на годините осигурителен стаж в пенсионната формула, тъй като според КНСБ предвиденото увеличение на пенсиите с последните промени, не е достатъчно възрастните хора да покрият основните си разходи.

Лидерът на КНСБ призова управляващите и политиците да предприемат тези мерки за компенсиране на уязвимите групи, защото ни чака тежка зима и е възможно хората да излязат на улицата.