За винения туризъм по време на пандемия

Ивайло Катерски, Via Vino, DiVino

Допреди пандемията виненият туризъм беше от най-бързо развиващите се форми на специализиран туризъм в световен мащаб! В чист вид представлява посещение на лозя, винарни, винени фестивали и събития, за които дегустацията на вино и/или изживяването на характерните елементи на даден винен регион са водещите мотивационни фактори за посетителите. Но една винена дегустация и посещение на изба може да надгради почти всеки тип туризъм – културен, приключенски и т.н. Едва ли някой ще откаже чаша хубаво вино, съчетано с вкусна храна...

И изведнъж ни връхлетя 2020 г. – безпрецедентна и катастрофална за туризма, в т. ч. и винения. Отменени и анулирани турове, затворени изби, барове, ресторанти, невъзможно пътуване, липса на събития. Парадоксално или не, пандемията обаче донесе и някои позитиви: погледите като че ли бяха насочени и към алтернативния туризъм, към качеството на услугите, към уникалност на преживяването, към устойчивост. Институциите и у нас като че ли разбраха, че има и други форми на туризъм, например винено-кулинарния, които са печеливши и перспективни.  

Защо всъщност да идем на винено-кулинарен тур? Естествено, за да опитаме нови вина и местни специалитети. Но и за да научим нещо ново и да се образоваме. За да покараме колело сред лозята или да наберем грозде по време на кампанията. За да изразим нашата подкрепа към устойчивия туризъм, да подкрепим местния бизнес и общност, да покажем уважение към труда на винопроизводителите. И изобщо, за да опознаем едно място и хората му чрез виното.

Виното е и социален феномен. Личният опит ми позволява да заявя убедено, че хората с общи интереси на тема вино са интелигентни и весели, забавляват се искрено, общуването е приятно.

Но виното е и културен феномен – доказва го едно становище на Световната туристическа организация към ООН (UNWTO) от Първата глобална конференция за винен туризъм, проведена в Грузия през 2016 г.: Гастрономията и виното са се превърнали в ключови фактори за пълноценно изживяване на културните аспекти и бита на всяка една дестинация, а също и в растящ стимул за пътуване.

А може би най-важното е, че не е нужно човек да е сомелиер или винен експерт, за да избере винено-кулинарно преживяване. Наред с желанието и любопитството важна е правилната компания на правилното място! И правилните хора, които да разкажат историите за вино и да споделят емоцията.

По света

Както вече споменахме виненият туризъм е припознат като перспективен, печеливш и устойчив на много места по света. Нещо повече! Тук говорим за приоритизиране на тази форма на алтернативен туризъм от страна на отговорните структури и за реална подкрепа, не само финансова. Също и за активно сътрудничество между отделните субекти в процеса – те не само са много на брой, а са и доста различни: изби, ресторанти, хотели, туристически агенции, организации – регионални и национални, и други. Виненият туризъм всъщност е доста специфичен, защото е вид синергия между вино-производството и туризма. Всички добре знаем колко болна тема за нас, българите, е работата заедно, партньорството, разбирателството. А за винения туризъм това е фундамент – без сътрудничество между избите в даден регион не става нищо.

Неотдавна общувахме с румънски колеги от изби в региона Деалу Маре, на около час път от Букурещ. И без да сме ги питали, няколко от тях (!) ни препоръчаха други изби в района, а също ресторанти и места за настаняване... Впоследствие обиколих и лично избите в този развиващ се и изключително благодатен за винен туризъм регион – винарните са близо една от друга и съответно са осъзнали необходимостта и перспективността да посрещат гости. Оказа се, че имат и активно работеща местна асоциация, с чийто председател се запознахме, тъй като е и мениджър на една от избите. Та в сдружението членуват почти всички изби, като по този начин активно взаимодействат и промотират вино-туристическата дестинация, организират съвместни събития, но и договарят по-добри условия (включително и финансови) при различни проекти и участия.

Ето и малко цифри: допреди две-три години едва две изби са развивали активно винен туризъм в Деалу Маре; днес те са около 20. Една от най-добре работещите, но и най-качествени, LacertA, посреща 6000 – 7000 гости годишно, а оборотът от продажби на вино от избата достига до 15-17% от общия.

По-долу има и други интересни примери, които е добре не само да предизвикат възхищение или пък благородна завист, а и да ни послужат като възможен път за развитие. Защото всъщност не е нужно да откриваме топлата вода. В Австрия виненият туризъм е оценен на 0,5 милиарда евро годишно (според статия от 2018 г.), като тези пътувания генерират над 2 млн. нощувки. Ръстът на винено-кулинарния туризъм в Италия спокойно може да се определи като неспирен – само за 2017 г. туристите, пътуващи с цел да се насладят на виното и кулинарията на страната, са се увеличили 2 пъти спрямо предишната година и са достигнали внушителния брой от 110 млн. Директно изхарчените пари от този тип туристи в Италия са около 10 млрд. евро, а стойностното въздействие върху икономиката на страната се оценява на 12 млрд. евро. Дори консервативни изби от райони като Бордо във Франция отварят вратите си за гости – туристите в района през 2014 г. са около 4 милиона. Отлични примери за България биха били и близки за нас държави  като Унгария и Грузия. В техните аналози на нашето Министерство на туризма са създадени специални звена и структури, които се занимават само с винено-кулинарен туризъм!

Според мнозина в Новия свят преобладава комерсиалната и по-масова форма на винен туризъм, но там също има интересни примери. Всъщност голяма част от избите по тези нови винени места се строят изначално като атрактивни туристически дестинации с цел да генерират значителни приходи от посетители и директни продажби.  През 2016 над 90 чилийски изби посрещат гости, а за 2020 броят им е близо 150, като винените туристи достигат близо 1 милион годишно, от които местни са 30% и чужденци – 70%. В Австралия през 2014 г. 13% от всички (!) туристи са посетили винарска изба,  през 2018 около 75% от посетителите са си закупили вино, а приходите от продажбите на място възлизат средно на 44% от общите приходи (делът е относително постоянен независимо от големината на винарната). И пак там 1 от 5 винарни декларират ръст на приходите от винен туризъм дори през 2020 г. – естествено благодарение на местните посетители.

И тъй като неусетно навлязохме в територията на ковид-19 пандемията, споделям резултати от изследване на Winetourism.com сред над 1200 изби в целия свят от края на миналата 2020 година. 80% от анкетираните изби вярват, че ще имат ръст на винения туризъм през следващите 10 години (в Германия са най-големи оптимисти), а една трета от винарните планират да инвестират средства в тази посока в близко бъдеще! Ето защо трябва да гледаме ведро напред!

Испания съвсем спокойно може да се определи като еталон в развитието на винения туризъм. Техният възход граничи с чудо и затова съм му отделил повече място. Страната днес е добре позната като водеща дестинация за винен и кулинарен туризъм в Европа с изключително разнолики области – всяка със свои неповторими чар, култура, храна и вино. Наясно сме, че Испания е и много голям производител на вино, а също и водеща туристическа дестинация като цяло. Тя е четвъртата най-посещавана страна в света и е на първо място в рамките на ЕС през 2017 г. Нощувките, прекарани в обекти за туристическо настаняване, са били 306 млн., или 20% от общия брой за ЕС по данни на Евростат.

Немалко са регионите и историите в Испания, които биха могли да бъдат еталон за всяка дестинация за винен туризъм. Приорат например дълги години е абсолютно непознат извън пределите на областта, вината са евтини и невзрачни. Докато не започва революцията на визионерите: няколко луди глави, които се заселват там през 80-те години на миналия век, виждайки потенциала на тероара и областта. Барбие, Паласиос и компания рискуват, като залагат всичко, което имат. И само за няколко години успяват да преобърнат напълно имиджа на местното вино, което дава силен тласък и на туризма! Днес в Приорат има около 100 изби – предимно занаятчийски, а областта е една от двете в Испания, класифицирани като DOCa (най-високата качествена категория за произход) наред с Риоха. Вината са изключително високо ценени, а дестинацията е в премиум сегмента като цени и условия. Преди 3-4 години дегустацията на 3 вина с хляб и маслини в една от най-известните изби, Clos Mogador, струваше 28 евро. Създадени са и няколко винени пътя: DOCa Priorat Wine Route и DO Montsant Wine Route. Общо 71,3% от каталунските винарни са обявили през 2014, че могат да организират посещения на английски език. За 2014 г. ръстът на винените и кулинарните туристи в Каталуния е 42,4% спрямо 2009 г. В същия регион през същата година са се провели 210 винени събития! Това обаче далеч не е било така допреди едва 20 години, когато започва същинската работа по националния туристически продуктов клуб, наречен Rutas del Vino de España (Винени маршрути на Испания). В края на 90-те години във винените региони на Испания (DO, т.е. наименованията за произход, които в момента са 67) ситуацията е била следната:

• Липса на традиции в туризма, а оттам недобре развити туристически услуги, продукти, инфраструктура, забележителности.
• Липса на ноу-хау по отношение на начините за развитие на една дестинация за винен туризъм.
• Липса на дестинационни маркетингови организации (ДМО), способни да поемат отговорност за развитието на винения туризъм във винените региони.
• Голям брой винарни, затворени за посетители – липса на квалифициран персонал, както и елементарни условия като тоалетна за посетителите, магазини, място за дегустация, готовност за работа през уикенда.

Именно осъзнаването от страна на винарите, че туризмът е необходим инструмент за повишаване на продажбите и подобряване на имиджа, а следователно е важно да инвестират средства и време в него, се оказва едно от най-големите предизвикателства.

През 2001 г. Испанската асоциация на винените градове (ACEVIN) – с над 70 членове към днешна дата – и Испанският генерален секретариат по туризъм, подкрепяни от Министерството на туризма, индустрията и търговията и от Министерството на околната среда, регионалното развитие и морското дело, започват активна работа по продуктовия клуб Винени маршрути на Испания. Основната цел е да се предложат туристически преживявания, които отговарят на настоящите към момента тенденции и търсене. За целта, на първо място, са необходими и ДМО (дестинационни маркетингови организации), които да поемат ролята за успешното създаване и маркетиране на туристическите продукти. Крайната цел е да се сертифицира устойчивият подход за развитието на винения туризъм. Създава се вид продуктово ръководство и всеки от винените пътища следва да се одитира периодично и да се гарантира спазването на стандартите за качество и изискванията. Ръководството определя серия от изисквания за ДМО, както и за субектите от значение за тази форма на туризъм – ресторанти, изби, винени музеи, магазини, туроператори и други. Мисията на проекта е да се създаде увереност у клиента, избрал дадена сертифицирана опция. Дестинацията за винен туризъм (най-често припокриваща се с даден DO или DOCa район), която изпълни критериите, бива възнаградена чрез включването ù в специфични маркетингови кампании – и на национално, и на международно ниво, имащи за цел значителен ръст на приходите конкретно от винен туризъм. Резултатите са повече от положителни... Неотдавна посетих Каталуния (Пенедес, Приорат), Билбао и Риоха и мога да ви уверя в това.

В България

Винаги съм искал да спомогна за опознаване на родината ни и чудесните вина, които се създават в България. Вина, които за огромно съжаление не могат лесно да бъдат открити в магазините по света, а често дори и у нас. Гостите ни – винени ценители от цял свят – не крият възторга си и положителната изненада спрямо първоначалните им очаквания и имиджа на държавата ни... Но ковид-19 смени приоритетите. Дойде време и ние, българите, да опознаем България като качествена дестинация за винен и кулинарен туризъм.

Ако кажете на свои приятели, че отивате на винен тур в България, най-вероятно е да ви погледнат малко странно и неразбиращо. Та кой знае, че България е атрактивна дестинация за винен и кулинарен туризъм?! Ами отговорът е прост – съвсем малко хора. Това е едно неразкрито съкровище – както за българските, така и за чуждестранните винени ценители. И тъй като започнахме да осъществяваме някои винени турове именно с българи в България, мога емоционално да споделя вълнението си и радостта си от факта, че и българите започват да се интересуват, да пътуват по винени места, разчитайки на хора като мен. Но за да се случва това още по-активно, добре е да погледнем и другата страна на монетата. А именно – има ли всъщност почва виненият туризъм у нас, защо е важен и нужен, кои са добрите примери.

Започвам с категоричния отговор на първия въпрос – ДА! Имаме сериозна, хилядолетна винена визитка. Освен това виненият сектор е от малкото, които се развиват правилно и възходящо у нас днес. В България се създават вина на световно ниво. Може и да звучи доста романтично и с повече патос, но фактите са такива. Да, вярно е, че заради петвековното османско господство и по-късно социалистическия период много от връзките са се скъсали. И нямаме 25-о или 28-мо поколение винари, както е във Франция, Италия, Германия, нито изба на 600 години. Но пък ето няколко въпроса, върху които можем да помислим. Дали някой от нас осъзнава стойността и значението на тракийските съкровища, използвани за винени ритуали преди 2-3 хиляди години? А защо има асма в почти всеки двор у нас? Или пък дали се замисляме за разцвета и темповете в развитието на българското вино през последните едва 20 - 30 години, особено в сравнение с други социално-икономически сфери? А за хората, създаващи виното – онези свръхработливи, отдадени, вдъхновени и вдъхновяващи хора?

Към днешна дата не повече от 25% от общо регистрираните официално над 300 винарни у нас посрещат гости и развиват целенасочено и професионално винен туризъм. А избите, които сериозно инвестират в тази посока и разполагат с хотелска част и ресторант, се броят на пръстите на двете ръце. А защо е важно собствениците да се замислят по въпроса? Нека на първо място изтъкна имиджовия ефект и косвеното въздействие върху продажбите - споделянето сред приятели в социалните мрежи на снимки и похвали от последното посещение в една страхотна винарна, която не знаех, търсенето на виното в последствие в ресторанта, магазина... Има и друго - нерядко избите са в доста изолирани райони и именно чрез развитието на устойчив туризъм може да се помогне на честните и малките бизнеси и общности. Безспорно имаме да извървим дълъг път и поради различни фактори развитието на винения туризъм у нас изостава. Част от причините е липсата на сериозна подкрепа от министерства, общини и други държавни институции. Но друга немалка част са вътрешни причини – тази ужасна разединеност, основно между избите, липсата на професионализъм и дори понякога на адекватност сред мениджъри и собственици. Защото винен туризъм не се прави с лъскава дегустационна и скъпи столове и полилеи (не че е лошо), а с обучения, наемане на хора с отношение, посрещане и изпращане на гостите с усмивка. Все пак нека не забравяме, че основната работа на хората във винарната е да правят хубаво вино, а виненият туризъм е нещо съвсем различно, бих го нарекъл бонус, който обаче може да генерира значителни приходи, ако се развива, както трябва!

Следващите редове посвещавам на онези винарски зони у нас, които през последните години успешно и активно се развиват – чрез партньорство и професионализъм. А в отделни статии ще научите повече за тези прекрасни и интересни региони, които все още предстои да бъдат открити – особено от българските винени любители! Започвам с Долината на река Струма – без съмнение това е лидерът и еталонът за винено-кулинарна дестинация в България. Тук приобщаваме и река Места, както и областта Подгорие в подножието на Беласица. Североизточна България напоследък също прави впечатление с добра координация и прекрасни, елегантни, модерни вина – неотдавна се появиха заедно на изложение (Wine & Spirits Show) и издадоха карта на региона. Южен Сакар също вече разполагат със собствена карта, което е малка, но съществена част от развитието на винения туризъм там. Също като региона – малък, но съществен, а бих добавил и мистичен, вдъхновяващ, автентичен. И разбира се, Тракийската низина – с многото условности и разлики между отделните тероари, основно на запад и на изток. Но все пак говорим за основен винен регион в България, с разнообразни и пъстроцветни изби, винени стилове и следователно преживявания за всеки вкус!

Завършвам с две конкретни винарни, които съвсем заслужено получиха съвместната награда на DiVino & Via Vino за винен туризъм: Ува Нестум (за 2019 г.) и Вила Юстина (2020 г.).

Uva Nestum Wine & Spa е един от първите комплекси в България, в които успешно е затворен кръгът на винения туризъм – от собствените лозя и производството на качествено вино през изключителния спа център с различни процедури с вино, интересната дегустационна и изискания ресторант, до хотелското настаняване. Вкус, прецизност и професионализъм се наблюдават във всеки аспект и детайл. Но като че ли отношението и желанието, влагани в направата на вино и обслужването, са акцентите, които отличават Uva Nestum и оставят незабравими впечатления у гостите!

Villa Yustina е основоположник на модерния български винен туризъм, колкото и гръмко да звучи това. Винарната е основана през 2006 г., а през 2013 е обновена и преобразена за винен туризъм. И във все по-сериозната конкуренция те успяват да надграждат: с изба за пенливо вино, уютен хотелски комплекс с ресторант до самата изба, а в проект е и СПА & уелнес център. Междувременно подкрепят и инициират редица дейности, свързани с развитието на винения туризъм на регионално ниво и провеждат редовно тематични събития за винените любители.