За какво бяха похарчени парите в ЕС?

Европейската комисия оповести финансов доклад за 2012 г. показва, че 94% от бюджета на Общността за миналата година (135,6 млрд. евро), са били предназначени за ползватели в цяла Европа, като научни изследователи, студенти, малки и средни предприятия, градове, региони и неправителствени организации. През 2012 г. бюджетът на ЕС увеличи финансирането в области, в които се насърчава икономическият растеж, създават се работни места и се влага в научните изследвания и образованието:

През изминалата година Фондът за сближаване допринесе с финансиране с 9,6 млрд. евро на изграждането на 1 274 километра пътища и 950 километра железопътни линии.

През изминалата година бяха получени 17 374 искания за финансиране на научни изследвания, като по рамковата програма за научни изследвания бяха отпуснати 7,8 млрд. евро.

Бяха инвестирани 1,2 млрд. евро в обучението през целия живот.

Докладът показва също, че ЕС остава световен водач по отношение на хуманитарната помощ, като подпомага над 122 млн. души в над 90 страни по света.

През 2012 г. делът на административните разходи (заплати, пенсии, сграден фонд) остана стабилен, на равнище от 6 % от общия бюджет на ЕС.

Основни ползватели

Най-големият получател на финансиране от ЕС в абсолютно изражение беше Полша с общо 15,7 млрд. евро, следвана от Испания и Франция. Ако размерът на финансирането от ЕС се съпостави с брутния национален доход, водеща е Естония, следвана от Латвия и Литва.

Германия (следвана от Франция, Великобритания и Испания) остана най-големият получател на средства на ЕС, използвани в области като научните изследвания и иновациите; Полша се
възползва в най-голяма степен от финансиране за сближаване. Франция беше най-големият получател на средства от земеделските фондове, следвана от Германия, Испания и Италия. Холандия се нареди на челно място по финансиране в областта на свободата, сигурността и правосъдието, а Италия, следвана от Белгия – в раздела "Гражданство" на бюджета на ЕС.

Вноски на държавите от в бюджета на Общността

Докладът предоставя информация за "оперативните бюджетни салда", или разликата между размера на вноската на държавите от ЕС в бюджета на Общността и размера на средствата от бюджета, които те получават. Тази сметка дава непълна представа за разходите и ползите от членството в ЕС, тъй като тя не отчита например финансовите ползи за държавите от ЕС от вътрешния пазар или от възлагането на техни частни дружества на договори по финансирани от ЕС проекти в други държави. Държавите от ЕС, засегнати от кризата (Гърция, Португалия и Испания), са сред най-големите нетни получатели на средства от ЕС през 2012 г., докато най-големите нетни вносители на средства са Швеция, Дания и Германия. Най-големите икономики допринасят в най-голяма степен за бюджета на ЕС. През 2012 г. богатството (изразено като БНД) на нетните вносители се увеличи средно с 2,4 на сто, докато БНД на нетните получатели остана непроменен поради икономическата криза. Тъй като в бюджета на ЕС са залегнали механизми за солидарност, това обяснява защо в някои случаи нетните вноски се увеличиха. Повечето държави от ЕС подобриха усвояването на средства от фондовете за сближаване и изпълнението на другите инвестиционни програми, и получиха повече средства по линия на политиката за селското стопанство. Тези фактори също обясняват лекото увеличение на вноските от нетните вносители на средства.