За какво харчим парите си?

Според анализ на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС най-голяма тежест в "потребителската кошница" на българина за 2017 г. е била храната. По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония.

За какво харчим парите си?

Общият потребителски разход на българина по различни пера е бил 82%, от които 30% са отивали за храна и безалкохолни напитки. Второто по големина перо в разходите на българина са били средствата, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или твърди горива - около 15%. 

За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7% от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2%. 

За здравеопазване българинът е отделял 5,4% от доходите си, а за свободно време, културен отдих, за различни видове комуникации - по 4,4%.

В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата - 54,5%. Доходите от всички други социални трансфери /пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения/ формират около 30% от общия доход на домакинствата у нас.
От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизора - близо 99% от домакинствата у нас имат по един телевизор, а 30% - по два или повече телевизора. Половината от българските домакинства /над 52%/ имат по един автомобил, а 5% - по два или повече. Мобилни телефони притежават вече 94% от българите, а стационарни телефони – 32%.

Как е при „съседите“

Най-голямата част - почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС са отивали през 2017 г. за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление. Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е за транспорт – 13%. Около 12% от доходите си европейците харчат за храна.
През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото "ресторанти и хотели" – 51% над средното за ЕС, "храна" - също 50% над средното за ЕС, за "отдих и култура" – 48% над средното. Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия – 74% над средното за ЕС. Люксембург е лидер по разходите за жилища, вода, електричество и газ, а Гърция - за комуникации.