За кого работи земеделският министър?

Николай Вълканов, ИПИ
Всеки би предпочел да се храни с възможно най-качествените продукти – все пак „ние сме това, с което се храним“, както често отбелязват разни диетолози и други специалисти. Ако яйцата ни са от свободни кокошки, прасетата ни са заклани хуманно след като са изживели пълноценно живота си в игри и закачки, а пуйките са летели поне по 30 минути дневно, преди да кацнат на трапезата ни, би било още по-добре. Всички тези благини, обаче, имат своята цена и тя далеч не е по джоба на всеки потребител. Ето защо на пазара има както сирена, направени изцяло от прясно мляко на цени между 12 лв. и 16 лв. за кг, така и деликатесни продукти на цена от 3-4 лв. за кг, за които се знае, че са произведени от растителни мазнини. Някъде по средата на ценовата стълбица пък има продукти, в които е вложено както прясно, така и сухо мляко. Идеята е всеки да може да си купи колкото и каквото може да си позволи съобразно с вкусовите си предпочитания и разполагаемия бюджет. Fair enough, както биха казали англичаните.
Мантрата за „истинското“, „българското“ и „вкуса от едно време“, обаче, остава на мода (сякаш бабите ни цял живот са яли горнооряховски суджуци и регионални луканки).
Министърът на храните Мирослав Найденов обича да се заиграва с тази струна от българската душевност и мине се не мине някой и друг месец въвежда поредната регулация, която уж цели да предпази интереса на потребителите. Дребна подробност е, че покрай обичайния шумен ПР обикновено резултатът, който постига, е по-скоро обратния – стимулите изкуствено се пренасочват към ограничен брой фирми, част от производителите отпадат от пазара, а цените плавно се вдигат без да има категорични доказателства, че качеството на храните се подобрява.
Да вземем за пример новата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която трябва да бъде разгледана на следващото заседание на Министерски съвет. Ако съдите по медийния шум, който се създаде през изминалата седмица, министър Найденов отново е обладан от най-възвишени чувства да предпази потребителите от „продукти-ментета“. Ако потърсите докладът към проекто-наредбата, в който са представени мотивите на министъра, ще откриете нещо съвсем различно. Там черно на бяло пише следното:
„Във връзка с намаленото количество на изкупуваното сурово краве мляко от фермите от страна на млекопреработвателните предприятия и фактори, като ниската изкупна цена на суровото мляко, вноса на мляко и млечни продукти на ниски цени и по-конкретно на сухо мляко, Министерство на земеделието и храните предприе мерки с цел подобряване на ситуацията в страната на суровото мляко и млечните продукти...“
И по-нататък:
„С приемането на наредбата ще се въведат унифицирани критерии по отношение производството на млечни продукти, с цел защита интересите на българските производители на сурово мляко и млечни продукти. Наредбата ще гарантира, че информацията за храните няма да въвежда в заблуда потребителите.“
С други думи основната цел на Наредбата е изкуствено да се завишат обемите изкупувано сурово мляко както и изкупните цени на млякото. Потребителите са сложени някак си „от кумова срама“, колкото да бъдат споменати. А те реално, ще бъдат най-големите потърпевши, заедно с преработвателния бранш, ако новата наредба бъде приета. В по-дългосрочен план ще бъдат засегнати и млекопроизводителите, които в момента явно не го осъзнават.
Най-основните моменти в новата наредба са:
Регламентират се специфичните изисквания, на които трябва да отговарят млечните продукти, за да могат да носят означенията „млечни продукти“, „сирене“, „извара“, кашкавал“, „кисело мляко“ и пр.;
Изрично се посочват суровините, от които може да се произвеждат млечни продукти;
Въвежда се понятието „имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“;
Забранява се на производителите на мляко и млечни продукти да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко на територията на едно предприятие;
Определят се специфични изисквания за етикетирането на млечните и на имитиращите продукти.
Ако за полезността на някои от тези точки може да се спори, то тази, която забранява производстовото на млечни и имитиращи продукти на територията на едно предприятие е откровено вредна. Последиците от нея са лесно предвидими. Ако нейната цел е да накара фирмите да се ориентират от производството на имитиращи към производството единствено на млечни продукти като по този начин повишат изкупните обеми и изкупните цени на суровото мляко, това просто няма да се случи.
Представете си, че сте производител на сирене, който предлага три марки:
в ниския ценови сегмент, произведени от растителни мазнини;
в средния ценови сегмент, с добавено сухо мляко;
във високия ценови сегмент, произведени изцяло от мляко.
И при трите ясно е означено съдържанието на вложените суровини, и при трите има търсене. От утре ще трябва да инвестирате в нови производствени мощности, за да можете да захранвате пазара със своите продукти, а старите ви мощности ще работят с много по-ниска натовареност. Очевидно е, че това няма как да стане, защото е нерентабилно и най-вероятно ще фалирате. Затова може да се ориентирате към този сегмент, който е най-рентабилен и при който има най-голямо търсене. Бихте могли да произвеждате продуктите от първите два ценови сегмента в рамките на едно преприятие (тъй като и двата ще попадат в графата „имитиращи“), а и търсенето при тях вероятно е най-голямо заради стагниращите доходи и високата ценова чувствителност на по-голямата част от потребителите. И в този случай вероятно ще загубите, защото все пак ще се откажете от пазарния си дял във високия ценови клас. Същевременно, не може всички компании да се ориентират изцяло към високия ценови сегмент, защото това също не би било рентабилно.
Във всеки случай обемът на изкупуваното сурово мляко ще намалее още повече, съответно и цената му.
Кой ще спечели?
В краткосрочен план единствено тези фирми, които в момента произвеждат само млечни продукти. Първо, защото част от конкурентите им (които ще изберат да произвеждат имитиращи продукти) ще се откажат от този бизнес, и второ, защото изкупните цени на млякото ще се понижат още повече.
Кой ще загуби?
Потребителите, чиито избор ще бъде ограничен.
Преработвателите, които ще загубят част от бизнеса си.
Млекопроизводителите, които ще продават все по-малки количества на все по-ниски цени и накрая просто ще фалират.