Забавя се подготовката на есенниците

Предсеитбена подготовка на почвата е извършена на 5 374 хил.дка, като изоставането е с 4,4% спрямо същия период на 2010 г. Дълбоката оран е 2 925  хил. дка или с 10,5% по-малко, което не е свързано с изискванията на есенните култури и е преодолимо по-късно, показват данни на областните дирекции „Земеделие”, цитирани от Светлана Боянова, заместник-министърът на земеделието.
За пшеницата във високите полета сеитбата започва след 20 септември и след 25 септември за Северна България, а за Южна България след 1 октомври. Зимният ечемик стартира съответно от 25 септември за високите полета и Северна България, и Южна след 1 октомври. Ежегодно у нас 70-80 процента от площите на пшеницата и зимния ечемик се засяват в оптималните срокове, които приключват към края на октомври. Посочените срокове са препоръчителни за земеделските производители. В края на септември с пшеница са засети 398 хил.дка или с 2,4 на сто повече площи спрямо 2010 г., а при ечемика 72 хил. дка или 14,8 на сто повече спрямо предходната година, сочат данните на земеделското министерство. Така че за изоставане според МЗХ не може да става въпрос. Помолена да коментира по-подробно състоянието на набиращата все по-голяма популярност у нас култура, каквато е рапицата, Боянова обясни, че при рапицата срокът на сеитба започва по-рано, през август, и приключва септември. Особеното при маслодайната рапица е, че тя е рискова култура при нашите климатични условия по отношение на фенофазите "поникване" до формиране на "розетка", тъй като последната фаза е най-устойчива на зимните студове.
Към края на септември с маслодайна рапица са засети 1 344 хил. дка. или изоставането е с 2,9 на сто спрямо 2010 г. Това според специалистите е свързано освен с приключване на оптималния срок за сеитба, и с началото на оптималният срок на пшеницата, където се насочва голяма част от техниката. В отделни райони на страната е установено, че поради недостиг на влага в почвата и липсата на валежи след сеитбата, някои площи с рапица не са поникнали. От земеделското министерство съобщиха, че това налага същите да бъдат  презасети с пшеница или ечемик. Решението било на земеделските производители. В отговор на въпроса как върви жътвата на слънчогледа и царевицата, за които също има данни, че сроковете се изпускат, заместник-министър Боянова бе категорична, че условията през тази есен са благоприятни за освобождаването на  площите с пролетни култури. В началото жътвата на царевицата за зърно и маслодайния слънчоглед се забави спрямо предходната година, като с по-бързи темпове площите се освобождават при слънчогледа, коментира тя. Климатичните условия до момента не пораждат безпокойство по отношение на прибирането на реколтата. В края на септември са реколтирани 35,1 на сто, или 1 315 хил. дка, от засетите площи с царевица за зърно или с 3,7 на сто повече спрямо 2010 г. Подобно е положението при маслодайния слънчоглед, където са прибрани 86,5 на сто, или 6 034 хил. дка, от засетите площи. Съпоставено с предходната година това е с цели 8 на сто повече. Очаква се продукцията да бъде прибрана навреме, за да се освободят площите и да се подготвят за сеитбата на пшеница и ечемик, обобщиха от Министерството на земеделието и храните.