Забрана на Слънцето, поискали производители на свещи

Петър Ганев, ИПИ
Големите търговски вериги да не работят през уикенда, за да могат хората спокойно да си пазаруват от малките квартални магазини. Тази брилянтна идея беше пусната в общественото пространство от български депутат, който се е заел да пише нов Закон за търговските вериги. Да, той набързо се отказа от предложението си, което било просто „подхвърлено”, но представете си с каква нагласа се тръгва да се пише подобен законопроект – с краен популизъм да ударим големите вериги.
Раждането на подобна идея в главата на роден депутат едва ли може да ни изненада, но последвалата обществена реакция като че ли носи по-важно послание. Преобладаваше не просто несъгласието, а насмешката към това законодателят да ни казва къде да пазаруваме в почивните дни. За няколко часа се родиха и много сходни идеи – например да забраним/разрушим новата магистрала до морето, та да има повече работа за държавните железници. Няма как да си чел Фредерик Бастиа и да не усмихнеш, четейки коментарите по темата.
Фредерик Бастиа е френски политически философ, икономист и публицист, живял в първата половина на 19-ти век (1801 – 1850). Един от най-известните му трудове е „Икономически софизми” – сборник с памфлети, статии и писма, които осмиват стопанските заблуди и узаконените привилегии на епохата. Софизмите на Бастиа са публикувани през 1845 г. и съдържат известната „Петиция от производителите на свещи за забрана на Слънцето”. Едно задължително четиво за родните депутати.
В тази петиция, производителите на свещи и изобщо всичко, свързано с осветлението се обръщат към законодателя, за да ги защити от гибелната конкуренция на слънцето, което убива тяхната индустрия. Молбата е да се прокара закон, изискващ „затваряне на всички прозорци, капандури, тавански прозорци, вътрешни и външни кепенци, завеси, двукрили прозорци, кръгли прозорчета, капаци на прозорци и транспаранти – накратко всички отвори, дупки, цепнатини и пролуки, през които светлината на слънцето има навика да влиза в къщите в ущърб на нашите добри индустрии”. Забележете, че от подобен закон няма да спечелят само производителите на свещи, но и много свързани производства, например производителите на лой, масло, смола и спирт. Примерът на Бастиа неслучайно е доведен до абсурд, именно за да покаже, че когато даден закон облагодетелства местното производство, това в крайна сметка е в ущърб на хората.
Обществената реакция обаче е силна, когато идеята на законодателя е толкова непосредствена – да затворят веригите през почивните дни. Законодателят едва ли ще стигне дотам, но може да удари веригите по много други начини – като започне да регулира надценките, намеси се в отношенията с доставчиците, регламентира някакъв приоритет на родните стоки и т.н. Все неща, които не са толкова непосредствени и видими за обикновения човек, но на практика имат същия ефект. Всяка една от тези мерки не звучи толкова фрапантно, но по примера на Бастиа е едно малко затъмнение на слънцето в нечия ползва – било то малките магазинчета, доставчиците или някой друг. Негативите биха били за всички потребители, изразяващи се в по-малко разнообразие, съответно избор и по-високи цени.