Заводът за боклук във Виена

Заводът за боклук във Виена

18:26 | 01.06.2009 16922 коментари 0

Една уникална разходка в завода за боклук във Виена MVA Pfaffenau направи EconomyNews.bg преди броени дни. Усещането е, че си попаднал в студио на Холивуд, където се снима филм за бъдещето. Във всяка част на огромната конструкцията има датчици, камери, тръби и прозрачни стълби. Хора няма.

Зелената трева и липсата на видима охрана са първото, което озадачава. Но е нищо в сравнение с изненадите в сградата.
Заводът е на 6 етажа, но това се разбира от бутоните в асансьора тъй като тук няма етажи в традиционния смисъл. Единственото място където те могат да бъдат срещнати е в командната зала. Тук работят около 10 души на смяна, общо заетите за целия завод са 50. Най-атрактивното работно място е на оператора, който движи огромните щипки, захващащи боклука, за да го прехвърли към пещите.
Хелмут Алгойер, прокурист и представител на Виенската община е в основата на проекта. Започва работа по него през 2002, а реалното изграждане отнема две години 2006-2008. „Най-трудно бе да се убедят хората в квартала, че той няма да излъчва вредни емисии и да разнася неприятна миризма.” Заводът струва на общината 220 млн. евро.
Пещите за горене са огромни, но това което става вътре може да се наблюдава през малък илюминатор. 250 хил.т. годишно се изпепеляват тук и така се произвеждат 65 GWh електрически ток, който захранва 25 000 домакинства. Генерира се и 410 GWh топлинна енергия, нужна за 50 000 жилища. Заводът произвежда и енергията, необходима за собствената му поддръжка.
Виена има три завода за изгаряне на боклук, а обработката на един тон струва между 100 и 250 евро. Идеята да се изгарят отпадъците в Австрия е от 1959 . През 1971 започва работа “Шпителау”, който е смес от завод за горене на боклуци, топло- и електроцентрала.
MVA Pfaffenau е в една сграда с “Биогаз Виена”, където се преработват биологични отпадъци. Както става ясно тук боклукът се изгаря. Водата, използвана за преработка на газовете, също се “почиства” многократно. Шлаката се пренася в депо до Виена. Металите се отделят и продават.
30 представители на Суходол, Горни Богров и Кремиковци са разгледали преди две години заводите във Виена. „В Австрия 20 години няма гражданска съпротива срещу строителството на заводи за преработка на отпадъци, защото е доказано, че те са безвредни", каза Ерих Валентин, председателят на общинската комисия за опазване на околната среда в община Виена. „Какво става с вашия завод? ”, попита той.

На 2 април в Горни Богров бе направена първата копка на бъдещия завод за софийския боклук. Той трябва да е готов в края на 2011, да се експлоатира до 2032, като в него ще работят 150 души. Теренът в землищата на Горни Богров и Яна е подходящ за подобно съоръжение, тъй като почвите са със средна и силна степен на замърсяване.
На площадката край Горни Богров ще е инсталацията за компостиране на 40 хил.т. биологични и зелени отпадъци годишно, като от тях ще се получават 18 хил.т. тор. Самият завод и депото ще са край село Яна, чиято технология е механично-биологично преработка на 410 хил.т. отпадъци, от които ще се получава гориво (RDF), компост и метали. След преработката на отпадъците ще остават за депониране 153 хил.т. годишно неопасни вещества като чакъл, пясък и други инертни материали. Може да не се налага изграждане на система за улавяне на метана, защото количеството на газа ще е минимално. Отпадните води ще влизат в пречиствателна станция. След нея водата ще е годна за напояване или поне няма да променя качеството на водата в реката, в която ще се влива.
Софийският завод ще струва 180 млн. евро, като 100-130 млн. евро се очаква от ОП"Околна среда", за останалата част общината ще преговаря с ЕИБ.
Преработката на тон смет ще струва 72 евро. Това ще доведе до завишаване на такса смет като стойност с 9-10%. Средните разходи за завода ще са 69,9 млн. евро. От тази сума е изваден приходът от продажбата на продуктите, които ще се получават след преработката на сметта.
Досега три пъти са правени копки за начало на съоръжението. Премиерът Станишев твърди, че няма проект за строежа на завода и едва ли той ще бъде построен както се обещава до 2011. До три години София няма да има завод за преработка на отпадъците, прогнозира и министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Приключват конкурсите за строителен надзор и за работно проектиране, а след това ще бъдат обявени и конкурсите за инсталациите и депото, твърди заместник-кметът по екология Мария Бояджийска.
Приетият на първо четен Закон за боклука на София на практика ще усложни обаче финансирането на бъдещия завод тъй като такса смет, която досега оставаше в общината и средствата от нея са гаранция при преговори с ЕИБ, според новия закон отиват в държавата.
Кармелита Денева
Виена-София