Завой към подкрепа на растежа

2014 година беше пропусната за реформите, но донесе завой към по-силно подкрепяща растежа фискална политика, показва анализ на Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

Икономическият растеж се очаква да отбележи скромно ускоряване до 1.5% през 2014 година, но може би по-важното е, че растежът стана по-широко базиран, като инвестициите и в по-малка степен частното потребление на домакинствата се присъединиха към индустрията и експорта, като фактори подкрепящи процеса на възстановяване.

Ключов принос за това имаше завоят към по-силно подкрепяща растежа фискална политика. Този завой позволи капиталовите разходи на правителството да нараснат с 1.4 п.п. от БВП до очаквано ниво от 6.5% през тази спрямо 5.1% година по-рано и 4.5% средно през периода 2010-2012 година. Така, по-голямата част от нарастването на дефицита в публичните финанси (с 1.8 п.п. от БВП до очаквано ниво от 3.6% през 2014 година спрямо 1.8% година по-рано) беше насочено към увеличаване на капиталовите разходи. Още по-впечатляващо е, че това се случи на фона на неизпълнение на заложения ръст на приходите, което можеше да се използва за удобно извинение за орязване на капиталови разходи и приключване на годината с по-нисък от изискваните от Пакта за стабилност и растеж дефицит от 3%.

Интересното е, че на практика три последователни правителства - последното ляво-центристко правителство на г-н Орешарски, преходното правителство на г-н Близнашки и дясно-центристката
управляваща в момента коалиция на г-н Борисов - не посегнаха на капиталовите разходи, което е важна стъпка в правилната посока в сравнение с късогледата фискална политика, следвана до средата на 2013 година, когато преследването на по-ниски дефицити се извършваше без да се държи сметка за начина, по който се постига тази цел, и следователно, без да се вземат предвид различните последици за икономическия растеж и заетостта при съкращаване на разходи за заплати и издръжка на публичния сектор например и при съкращаване на капиталови разходи. Така, до 2013 година капиталовите разходи на практика действаха като основен буфер в бюджета – в началото на годината се залагаха високи, а понякога и нереалистично високи, целеви нива, а впоследствие в хода на годината неизбежно повтарящото се превишение на заложените в бюджета тавани за заплати, пенсии и издръжка на администрацията се компенсираше с орязване на капиталови разходи, се отбелязва още в анализа.

Целият анализ може да се види на страницата на банката.