Загуба на работа - най-острият шок

Ралица Русинова
Близо 30 % от  домакинствата  са свили семейните си доходи в периода март 2009 – февруари 2010 г. Това показват данните от национално представително проучване на Институт Отворено общество и Световната банка. Загубата на работа, която е най-острата форма на шок на пазара на труда, е засегнала 5 %  от работещите.
16 %  от тези, които са запазили работата си, наблюдават спад във възнаграждението си. Като цяло 33 % от българите са декларирали, че са получили по-ниски доходи от работна заплата.
Хората с основно или по-ниска степен на образование, както и представитлите на ромската общност са изложени на най-голям риск от загуба на работа и доходи. 20 % от ромите твърдят, че са безработни. Домакинствата на пенсионери най-рядко съобщават за свиване на доходи. Най-негативни въздействия се наблюдават в секторите строителство, производство и селско стопанство. Оказва се, че мъжете са по-силно повлияни от кризата в сравнение с жените. Сароджини Хиршлайфер от Световната банка твърди, че повечето домакинства се опитват да се справят с намалените доходи като търсят допълнителна работа. Все пак главно богатите домакинства успяват да намерят такава.
60 % от най-бедните домакинства, засегнати от кризата, получават помощ по една от съществуващите програми за социално подпомагане. 600 млн. лв. по оператвина програма „Развитие на човешките ресурси” са насочени към намаляване на безработицата и повишаване на квалификацията, съобщи Красимир Попов, зам. министър на труда и социалната политика. А според експерта от Световната банка по първоначални резултати България реагира много адекватно на кризата по отношение на социалното подпомагане, за разлика от други европейски държави.
Като резултат от кризата домакинствата започват да прилагат доста неподходящи стратегии за справяне. 41%  ограничават употребата на основни комунални услуги,  29 % ограничават консумацията на основни храни, а 8 % пропускат хранения през деня. Това се определя от експертите като изключително негативна тенденция в дългосрочен план, особено ако в домакинствата с деца. Подобно на останалите страни в ЦИЕ, засегнатите от кризата български домакинства значително ограничават и разходите за здравеопазване, включително като спират да ходят на лекар и да използват предписани медикаменти.
Всеки пети българин твърди, че не плаща здравните си осигуровки, се казва още в проучването. Освен това са намалели и разходите за образование. Голяма част от домакинствата  смятат, че през следващите 12  месеца безработицата ще се увеличи драстично. Това говори за „широк загнезден песимизъм” в българското общество, коментира Хиршлайфер от Световната банка.