Загубите на авиокомпаниите надхвърлиха $ 1 млрд.

Загубите на авиокомпаниите, натрупани заради затварянето на въздушното пространство над Европа нахвърлиха вчера 1 милиард долара, съобщи Reuters. Представители на авиационния сектор настояват Европейският съюз им изплати компенсации.
Главният изпълнителен директор на Международната асоциация за автомобилен транспорт Джовани Бисиняни обяви, че авиокомпаниите не са усетили лидерската роля на нито едно от правителствата на страните членки на ЕС.
"Трябваха пет дни, за да се организира конферентен разговор с министрите на транспорта, а ние губим по 200 милиона долара на ден, а 750 000 пътници са блокирани по летищата в целия континент. Някой вижда ли смисъл във всичко това?", заявил Бисиняни.
Reuters напомня, че заради нарушенията във въздушния трафик след атентатите през септември 2001 г. САЩ са предоставили 15 милиарда долара помощи и държавни гаранции на пострадалите авиокомпании, което би могло да послужи като пример как ЕС да се справи със създалата се сега ситуация.
Днес във Франция ще се състои среща на министъра на околната среда Жан-Луи Борло с представители на авиокомпании, туристически агенции и правителствени служители, на която ще бъде повдигнат въпросът за оказване на финансова помощ на пострадалите компании, съобщи Reuters.
Германското министерство на транспорта категорично отхвърли такава възможност.
И докато авиопревозвачи, туроператори и държавни служители изчисляват загубите от няколкодневната блокада на въздушното пространство, във Финландия са загрижени за местното земеделие.
Фермери в района на изригналия вулкан под ледника Ейяфятлайокутл се борят да предпазят животните от стадата си да вдишват или поглъщат пепелта, която може да причини вътрешни кръвоизливи, трайни увреждания на костната система и загуба на Зъби, информира Associated press.
Край Скогар, област разположена южно от вулкана, пепелта се спуснала по планината, затъмнявайки дневната светлина, и покрила всичко - пасища, животни и хора - с гъста сива паста.
Берглинд Хилмарсдотир, която се занимава с производство на млечни продукти, и съседите й се опитват да съберат говедата си, общо около 120, и да им осигурят подслон. В паниката някои от животните са се загубили сред мъглата от вулканична прах, а на фермерите се наложило да обикалят наоколо, за да ги открият.
"Има големи рискове от отравяне с флуорид при вдишване или поглъщане на вулканичната пепел", казва Хилмарсдотир през бялата си защитна маска.
Флуоридът във вулканичната пепел образува киселини в стомаха на животните, разяжда червата и причинява кръвоизливи. Опасното вещество също така се свързва с калция в кръвообращението и след силно излагане в период от няколко дни прави костите чупливи и може дори да доведе до падане на зъби.
"Най-доброто, което можем да направим, е да приберем животните в оборите, да затворим всички прозорци и да им носим чиста храна и вода", посочва фермерката.
В никоя друга страна вулканичната пепел, която се разпростря над Европа и блокира въздушния трафик, не падна в големи количества на земята.  Облакът изтънява и се разнася на голяма височина от вятъра, заплашвайки да причини повреди в двигателите на самолетите, но не се очаква да създаде опасност за животните или хората на континента.
В селските региони на Исландия, разположени около вулкана, количеството пепел е огромно. Голяма част от селското стопанство в страната заема отглеждането в стада на говеда, коне и овце, така че за местните фермери залозите са високи.
През 1947 година на острова изригва друг вулкан и фермата на 33-годишната Ана Рунолфсдотир е засегната. Над 60 години по-късно пепелта от изригването все още е белязала задния двор на стопанството, образувайки пътечки от черен пясък, по които не
 расте трева.
"В Исландия вулканичните изригвания са част от живота. Не сме очаквали обаче нещо толкова голямо", отбелязва Рунолфсдотир.