Зад деградацията на VW & Deutsche Bank

Кармелита Денева
На 22 септември стана ясно, че символът на германската индустрия автомобилният концерн VW в продължение на 8 години е мамел клиентите си, като на бордовите компютри на автомобилите на „Фолксваген“ е инсталиран софтуер, който занижава реалните показатели на вредните емисии на дизеловите двигатели. Съобщението направи Агенцията за защита на околната среда на САЩ. За часове и дни скандалът взе такива размери, че изпълнителният директор на компанията напусна, бяха уволнени и други ръководители. Правителството на Германия поиска на 7 октомври компанията да обясни как ще неутрализира вредите от случилото се. Манипулираният софтуер, инсталиран от Bosch, засяга 11 млн. автомобили, като по всяка вероятност загубите на VW ще възлязат на 6.5 – 8 млрд.евро. Измамата на автомобилния концерн обаче не е единственият конфузен пример през последните месеци, в които се уличават в нарушаване на закони големи немски компании.
В средата на лятото бе съобщено, че има сериозни съмнения, че офиси на Дойче Банк в Русия участвуват в пране на пари. Обемът на съмнителни сделки през московския й офис може да достигне $6 млрд. за периода от 2011 до 2015 г., съобщи агенция "Блумбърг".
В края на май говорителката на банката Анке Файл съобщи, че "Дойче Банк" разполага с информация за възможното пране на пари чрез нейния московски клон и провежда вътрешно разследване. Преди дни стана ясно, че Комисията за конкуренцията в Швейцария (COMCO) разследва UBS, HSBC, „Дойче банк“ и още четири банки по подозрения в договаряне на цените на пазара на ценни метали.
Естественият въпрос, който възниква е защо немски компании, които са символ на прозрачен бизнес и липса на корупционни практики се оказват … в основата на такива измами.
 

EconomyNews.bg ще търси отговор на този принципен въпрос от икономисти и експрети. Днес поканихме да коментира горещата тема доц. Григор Сарийски, от Икономическия институт на БАН. Неговата специалност е банково дело, работи и в сферата на финансите, паричното обръщение, кредитиране, застраховане. Университетски преподавател, завършил е УНСС.
 

Доц.Григор Сарийски
„Живеем във време, в което изглежда че всички се опитват да опровергаят старата максима, че парите обичат тишината и спокойствието. Думата „скандал“ се използва толкова често, че нейното отсъствие от страниците на масмедиите би ни впечатлило повече, отколкото появата и. В далавери за милиарди се оказа замесен и един от символите на световните финанси - Дойче банк. Преди седмица, банката беше посочена като една от заподозрените в манипулация на цените на пазара на ценни метали и този скандал далеч не е първия по рода си. Само през тази година подобни разследвания провеждат както Европейската комисия (за антиконкурентно поведение на пазара на ценни метали), така и Министерството на правосъдието на САЩ.
Последствията от подобна манипулация са трудни за възприемане и още по трудни за доказване. Все едно да изчислите ефекта от преместването на северния полюс или да посочите засегнатите лица. Колкото и странно да звучи, аналогията е съвсем адекватна. Когато финансовите институции манипулират даден бенчмарк – независимо дали става въпрос за ценен метал, валутна двойка или междубанков лихвен процент - те оказват влияние върху изхода от всички сделки със свързани активи, както и върху производните (дериватите) на тези активи.
Още през 2003 г. инвеститорът Уорън Бъфет нарече финансовите деривати „оръжия за масово унищожение”. Процедурите за анализ и оценка на стойността им са толкова сложни, че в повечето случаи инвеститорът не може да добие и бегла представа какво точно притежава, нито да направи оценка на евентуалната загуба, ако е направил погрешен залог. Все пак от тях се печели. Както и от уговорени мачове.
Механизмът на машинацията не е сложен и изисква само да се задържи изпълнението на по големите клиентски поръчки до определен момент, след което те да бъдат изпълнени едновременно и по този начин да се промени курса в желаната посока. Не е възможно, а и не е необходимо да се поддържа този курс за дълго време, тъй като отчитането се извършва в съвсем кратък времеви прозорец (т.нар. “London spot fix”), който до началото на 2015 г. обхваща интервал от 60 сек. Експозиции за стотици трилиони зависят именно от отчетените стойности в рамките на този прозорец.
Повечето от дериватите в Дойче банк (около 80%) са свързани с лихвените индекси и за да печели от тях, банката манипулира индекса LIBOR, при това доста дълго време (2003 2010 г.). Не е известно какви са нанесените щети, но едва ли са съпоставими с наложената през април санкция от 2.5 млрд. долара. Печалбите от подобни машинации по принцип не подлежат дори на приблизителна оценка, тъй като, за да спечели едно лице, не е необходимо да бъде формално свързано с който и да е от участниците в схемата. Достатъчно е само да разполага с информация и да е заел правилната позиция.
Случаят с германската банка е показателен за деградацията не само на финансовата система, но и на икономиката като цяло. На първо място, защото е очевидно, че мащабът на банката я прави ненаказуема. Нейните активи (€1.7 трлн.) са колкото ½ от брутния вътрешен продукт на Германия. Може да се каже, че тя е еталон за термина “too big to fail” и надзорните институции едва ли някога ще са в състояние да правят друго, освен да се съобразяват с това обстоятелство. Санкциите срещу нейното антипазарно поведение ще бъдат съобразявани преди всичко със запазването на нейната стабилност, а след това с всичко останало.
Не по-маловажен е и принципния въпрос до каква степен можем да се контролира сектор, който става все по непонятен. Липсата на критерий за разбираемост позволява на финансовите посредници постоянно да създават нови продукти с езотерично и неясно звучене за повечето хора, включително и за много икономисти. Това дава възможност на финансистите да сключват абсурдни сделки, като например да продават ипотечни облигации и след това да залагат срещу тях, тъй като са наясно, че задълженията не могат да бъдат погасени (през 2012 г. с подобно основание срещу банката беше заведен иск за $439 млн.).
Финансовият сектор работи с понятията риск и доходност. По всяка вероятност реализираните печалби оправдават риска от санкции, още повече че носителите на риска и получателите на дохода често са съвсем различни лица. Би било интересно да се изчислят премиите, които са раздадени в периода на манипулиране на индексите, но тази информация едва ли ще бъде изнесена. За сметка на това загубата за акционерите може да се определи без усилия. Само за два дни след оповестяване на санкцията от 2.4 млрд., акциите на банката поевтиняха с повече от 8%. Една осезаема част от благосъстоянието на акционерите на Дойче банк се изпари само защото съвременната корпоративна култура позволява максимизиране на облагите на преките участници в управлението на компаниите за сметка на дългосрочните перспективи, а оттам и на стойността на дружеството. При това последният случай е само един от многото, в който повечето от истинските виновници се придържат към правилото „влизаш, вземаш и се спасяваш по най бързия начин”.
Един по-общ поглед към повдигнатите въпроси може да покаже, че тази система е обречена просто защото нарастването подкопава нейния фундамент – потреблението. Всяка манипулация, във финансовия сектор и извън него, се извършва за сметка на крайния клиент, независимо дали му продавате заразен актив или автомобил със скрити дефекти. Във всички случаи той ще получи значително по-малко от това за което е платил и рано или късно ще го разбере. Системата може да работи само до етапа, в който клиентската маса осъзнае каква е реалната стойност на придобитите активи и се оттегли. Тогава се намесват институциите, които компенсират отлива с някаква форма на държавна помощ. Неизвестно защо в съвременната ”пазарна” икономика национализизацията на загубите се възприема за даденост и в крайна сметка всички негативи остават за нас – данъкоплатците. Проблемът е, че този порочен цикъл води до нездравословно преразпределение на благосъстоянието. По този начин се прехвърлят пари и активи от потребителите в основата на пирамидата, които могат да ги харчат, към онези на върха, които не могат. На хората на дъното се казва, че трябва да продължават да харчат, а банките да продължават да им отпускат кредити. Въпросът е до кога.

Шумът около софтуера на Фолксваген
Порочните практики имат свойството да се мултиплицират. Финансистите далеч не са единствените злодеи на новото време, нито са най-изобретателните. Шумът около софтуера на Фолксваген, който е позволил на компанията да прикрива истинските стойности на вредните емисии в дизеловите си двигатели за пореден път потвърждава тезата, че при достатъчно голяма норма на печалба капиталът е в състояние да погази всички човешки закони. Самият факт, че в САЩ се отнасят толкова строго към подобно действие заслужава адмирации и все пак остават открити доста въпроси, като например до каква степен санкцията зависи от извършеното нарушение и до каква – от други обстоятелства. Действително, укриването на данни за замърсяването на въздуха е тежко нарушение, но за непредубедения наблюдател е трудно да открие логика в размера на глобата. Осемнадесетте милиарда долара, с които американската агенция за околна среда ще глоби производителя, са значително над предишния рекорд от 1.2 млрд. долара, наложени на Toyota Motor Corp (заради проблем с блокирането на педала на газта, довел до гибелта на пет души), или 980-те милиона, с които беше санкционирана американския производител General Motors (за укрит дефект в системата за запалване, довел до 124 смъртни случая и стотици наранявания). Любопитно е, дали сумата щеше да бъде същата, ако VW не беше германски концерн, или пък ако харчеше за лобизъм колкото GM (8 10 млн. годишно по данни на Center for Responsive Politics), вместо да се ограничава в рамките на 1.2 млн.
Вече видяхме първата част от ефектите на проведената акция. Само за два дни акциите на VW изгубиха 1/3 от стойността си, а оборотите им се сринаха. Септемврийските данни за продажбите на Фолксваген в Канада, например, показаха спад от 19.2%, въпреки че информацията излезе едва през втората половина на месеца. Като отчетем факта, че приходите на компанията заемат около 6% от германския БВП, както и обстоятелството, че там се осигурява работа на над 1/3 от заетите в автомобилната индустрия в страната, можем да разберем защо нанесеният удар застрашава не само бъдещето на Фолксваген, а стабилността на цялата германска икономика. Щетите ще се измерват в съкратени работни места, изплатени обезщетения и помощи, свиване на износа.
Би било наивно да смятаме, че акцията срещу Фолксваген ще промени нещо друго, освен разпределението на пазара на моторни превозни средства. Във всеки случай тя няма да ни осигури по-чист въздух, а само по-добре изглеждащи показатели. Тенденцията не е нова и е свързана с постоянно нарастващата разлика между показанията на лабораторните и полевите тестове на леки коли. Според последния доклад на европейската федерация за транспорт и околна среда AISDL за последните пет години няма никаква промяна в разхода на гориво и нивата на въглеродните емисии. Въпреки това, обаче, в лабораториите се отчита все по-малък разход, при това със съвсем законни средства (зареждане с по-висок клас смазочно масло, използване на гуми с ниско съпротивление, откачване на алтернатора и пр.). Според въпросния доклад, много от новите автомобили (включително Mercedes A, C и E класа, BMW 5 и Peugeot 308), на пътя харчат с около 50% повече отколкото при лабораторните тестове, което означава че сега ни лъжат много по добре. През 2001 г. производителите са успявали да скрият едва 8%.
Живеем във време, в което скандалите не впечатляват никого - първо, защото са твърде начесто и второ, защото мащабите им са далеч над точката, в която изгубваме интерес. Човешкият разум не е в състояние да асимилира думата милиард. За редовия член на обществото всяка сума, надвишаваща годишния му доход не означава нищо повече от абстрактно заглавие в новинарските емисии и то си остава такова дори и по-късно, когато се наложи корпоративните загуби да бъдат компенсирани от неговите данъци, или за сметка на здравето му. „

 снимка: Google images