Зад завесата на Хранилището за ядрени отпадъци

Националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци ще бъде готово до 2015 година. Експлоатационният срок ще е 60 години. В хранилището ще се съхраняват само средно и ниско радиоактивни отпадъци от България. В него няма да се съхранява отработено ядрено гориво от АЕЦ и други високо радиоактивни материали, заяви Дилян Петров, изпълнителен директор на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" /ДП РАО/. Финансирането на проектирането, както и на строителството на хранилището се поема изцяло от ЕБВР. Какво още казва в интервю Дилян Петров.
-Какво налага създаването на Национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци? Къде са съхранявани тези отпадъци досега?
-От 1974 г. в България има дейности, в коитосе използват източници на уран и радиоактивни материали - например ядрения реактор на БАН, източници на лъчение в
медицината, пожароизвестители в сградите, уреди в хартиената и текстилната промишленост, в земеделието и индустрията. Всички тези продукти, когато отпаднат от употреба, се превръщат в опасен отпадък. Преди въвеждането на регламент за съхранението им, те са съхранявани в самите институти, където са възникнали, има дори случаи на изхвърлянето им в околната среда - в градинки и на други места в природата. Сега България е ратифицирала всички документи на Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/ и дейността на ДП РАО се регулира също от нея.
Какви отпадъци ще бъдат складирани в Националното хранилище?
В новото Национално хранилище, което ще бъде изградено ще се складират работно облекло, в което са облечени хора, боравещи с радиоактивни материали, инструменти, пожароизвестители и други предмети, в които има радиоактивни елементи. Всички отпадъци ще се приемат в хранилището след входящ контрол и ще се поставят в специални контейнери. В националното хранилище няма да се съхраняват високо радиоактивни отпадъци. По проект е предвидено радиоактивното излъчване от контейнерите, в които ще бъдат складирани отпадъците, да е такова, че контейнерите да могат да се обслужват от хора в предпазно работно облекло, без това да вреди на здравето им. Предвижда се в Националното хранилище да работят между 60 и 65 души.
Ще има ли хранилището достатъчно добри защити от природни бедствия - земетресение, наводнение и други?
При проектиране на подобно съоръжение се вземат предвид всички подобни фактори. Имаме сценарий за скъсване на хидровъзела на река Дунав "Железни врата", за
преливане на язовирна стена, както и за аварии, ако бъдат реализирани други хидроенергийни обекти по река Дунав. Агенцията за ядрено регулиране изисква доказателства за това, че площадката е подходяща. Още преди 30 години е започнал процес на изследване на подходящи площадки във връзка със създаване на нови ядрени мощности или на хранилища за отпадъци. От 100 разгледани площадки останаха 20, а от четири бяха с най-добри характеристики и от тях бе избрана площадка "Радиана" - в непосредствена близост до АЕЦ "Козлодуй". В последните години се направиха геоложки, химични проучвания, а сега се извършва и мониторинг на площадката за естественото й радиационно ниво. Така ще може да се проследи дали след складиране на отпадъци няма да има повишаване на радиационното ниво. Правят се сонди и се взимат проби от подпочвените води. Тези данни месечно ще се изпращат в АЯР и в МААЕ. Извършен е ОВОС, а докладът от него е обсъден с жителите на Козлодуй и село Хърлец - населените места, които са най-близо до площадката.
Не е ли голям предвижданият обем от 138 200 куб. метра отпадъци, които да може да побере хранилището?
Обемът, с който е проектирано хранилището, е силно завишен, защото е изчислено в него да могат да се съберат и отпадъци от 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" и от АЕЦ "Белене", които са ниско- и средно радиоактивни. Ако не се осъществи инвестиционното намерение и не бъде изградена нова ядрена мощност, то няма да бъде построено и хранилището в пълния му обем. Хранилището е модулно - изгражда се една клетка, в нея се слагат отпадъци и след това се изгражда основата на следващата клетка. Имаме методи и подходи за намаляване на обемите отпадъци - пресоваме, циментираме и намаляваме общия обем. С тази дейност се занимава поделението на ДП РАО на площадката на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Там отпадъците, след като се пресоват, се поставят във варели, които също се намаляват, редят се в стоманобетонни контейнери и се заливат с радиоактивна смес между пространствата - това е стоманобетонов контейнер за трайно погребване. В момента тези контейнери са натрупани на площадката на АЕЦ "Козлодуй" във временно хранилище. За да можем да влезем в критериите на държавите, които се занимават с ядрена енергетика, трябва да изградим хранилище за трайно погребване на отпадъците. Съхранението на такива отпадъци във временно хранилище излиза много по-скъпо.
Колко отпадъци са на временно съхранение в АЕЦ "Козлодуй"?
Около 1 200 контейнера или около 10 000 куб. метра. Досега са преработени около 80 процента от твърдите отпадъци на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и около 30 процента от течните отпадъци, така че най-вероятно обемът ще се увеличи.
Правят се и проучвания за изграждане на хранилище за високо радиоактивни отпадъци? Защо?
Прави се проучване, за да се докаже имаме или не подходящи площадки за високо радиоактивно хранилище, но не се предвижда създаване на такова хранилище. Дори и развитите държави още нямат стратегия как да се погребват високо радиоактивните отпадъци. Най-развитият проект беше в планината Юка в САЩ, но и там прекратиха програмата за дълбоко геоложко погребване, под 400 метра под земята. За България този въпрос не стои толкова остро, защото количеството високо радиоактивни отпадъци, които имаме е много малко - около 10-11 контейнера, останали след преработката на гориво, които България получава обратно от Русия. Засега те се съхраняват във временно хранилище на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и ще останат там, докато в световен мащаб има стратегия как ще бъдат погребвани. В момента се извършва извозване на отработено ядрено гориво към Русия само от спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй", за да може да се разчистят площадките, а отработеното ядрено гориво от 5 и 6 блок се съхранява на площадката на АЕЦ "Козлодуй".
На какъв етап са дейностите по демонтаж на реакторите в първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй"? Какво предстои за блокове 3 и 4 и има ли достатъчно финансов ресурс за извеждане на блоковете?
Средства за извеждане от експлоатация на спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй" се събират във фонда "РАО", от който се обслужва и дейността на ДП РАО, и фонд "Извеждане от експлоатация". 10 процента от печалбата на АЕЦ "Козлодуй" се превеждат всяка година по тях - в единия по три, в другия по седем процента. Досега са събрани около 300 млн. лв. във фонд РАО и над 1 млрд. 300 млн. лв. във фонд "Извеждане от експлоатация". ЕБВР ще отчисли допълнително над 800 млн. евро за извеждане на реакторите, което е напълно достатъчно на този етап.
Все още няма лицензии за извеждане от експлоатация на реакторите - очаква се това да стане към 2013 г. ; сега имаме само лицензия за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци от 1 и 2 блок, а догодина ще вземем такава лицензия и за 3 и 4 блок. Тази лицензия е с ограничено действие по демонтаж - най-вече на чисто оборудване. Освен натрупаните отпадъци, които възникват по време на процеса на експлоатация на реакторите, има и такива, които се образуват при извеждането от експлоатация. По статистика на Германия те са около 8 процента от общото количество.
ДП РАО подпомага дейността си и благодарение на въведената практика за продаване на оборудване. Миналата година платихме лицензията си към АЯР като продадохме мощен трансформатор от площадката на 1 и 2 реактор. Парите, които се натрупват в сметките на ДП РАО от таксите за получаване на отпадъци, накрая се връщат обратно във фонда РАО и това е смисълът на държавното предприятие - средствата от дейността не потъват, а се използват във фонда. Когато приемаме източници с радиоактивно лъчение и отпадъци за това ни се заплаща, имаме програми за извозване на отпадъци от Мусачево, от ядрения институт, предстои да се разчистят и площадките на Кремиковци от подобни отпадъци. Намалили сме таксите максимално, за да може фирмите сами да ни търсят и да връщат при нас радиоактивните отпадъци. През следващите 20 години трябва да се изведат и отпадъците от хранилището в Нови Хан и то да се рекултивира. Вече започна да се намалява обема на отпадъците като ниско- и средно радиоактивните отпадъци ще бъдат погребани в Националното хранилище, а високо активните ще бъдат съхранявани по същия начин, както и преработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй". Когато бъде разчистен от натрупаните отпадъци районът около София ще изглежда много по-привлекателен за бизнеса.
Ще бъде ли спазен срока 2015 година за завършване на Националното хранилище и пускането му в експлоатация?
Проектът беше доста закъснял, но успяхме да наваксаме периода на изоставане, преминахме най-важните етапи - избор на площадка, ОВОС, обществено обсъждане, избрахме и изпълнител на техническия проект - консорциум от световноизвестни компании в тази област - Westinghouse Electric Spain, DBE Technology, Германия и ENRESA, Испания. Проектирането трябва да завърши в рамките на 14 месеца. Още следващата година ще обявим търг за избор на строител и преди края на проектирането ще имаме и избран изпълнител. Може би догодина ще бъде и първата копка на съоръжението и ще започне да се строи инфраструктурата на обекта. Очаква се догодина да бъде дадена и лицензията от АЯР за площадката./БТА