Зад кулисите на газопроводите

Гийом Лавале, агенция Франс прес
Страни, в чиито недра има колосални находища от природен газ,  многонационални компании, които се конкурират за износа на тази  манна и бунтовници, заели позиции по пътищата на транзита: от  Централна Азия до Индия геополитиката на тръбопроводите се  активизира с приближаването на изтеглянето на западните сили от  Афганистан.

Това е един от най-амбициозните проекти в света - да се  свържат газовите находища в Централна Азия с подконтиненталната  част на Индия. След изтеглянето на съветските части от Афганистан в края  на 80-те години на миналия век американската компания Unocle и  аржентинската Bridas си счупиха зъбите, опитвайки се да построят тези магистрални трасета в римейк на "голямата игра",  известната битка от 19-ти мек между Русия и Великобритания за  контрола върху този стратегически район. Пламъкът на очаквания газопровод обаче никога не е загасвал истински. И днес, година преди силите на НАТО да се изтеглят от Афганистан, зад кулисите се развихрят все повече игри за  строителството на TAPI (съкращение от  Turkmenistan-Afghanistan-Pakistan-India) - газопровод с дължина  1700 километра, свързващ газовите находища в Туркменистан с  Индия, минавайки през Афганистан и Пакистан. Пакистан и Индия отчаяно търсят енергия, за да гарантират  икономическия си растеж, а Афганистан, който няма ресурси, би  могъл да спечели стотици милиони долари от правото на транзит  през територията му.
"Афганистан е мост между Централна Азия и  подконтиненталната част на Индия и този проект е първият пример, доказващ тази негова позиция", със задоволство отбелязва Абдул  Джалил Джумриани, генерален директор на афганистанския петролен  регулатор.
Трите заинтересовани страни вече подписаха договори за  доставки на газ с туркменистанските власти. "Топката вече е в  полето на Туркменистан", който през идните месеци трябва да  представи на трите страни партньорки списък с компаниите, с  които той ще бъде готов да изгражда тръбопровода, подчерта  Джумриани. Кой обаче ще се съгласи да инвестира най-малко 7,6 милиарда долара за газопровода, който преминава през нестабилните  Афганистан и Пакистан?
Американските гиганти Chevron и ExxonMobil, малайзийската  Petronas и британската British Gas вече заявиха интереса към  строителството на този газопровод в замяна на дългосрочни такси  за транспортиране, съобщиха информирани източници.  Тези групи обаче биха могли да осребрят участието си и да  поискат от Туркменистан нещо повече от дялови участие в  разработването на находищата и производството на газ. Остава да се разбере какво Туркменистан ще приеме да даде  на тези чуждестранни компании и какви ще бъдат гаранциите, които ще поискат подкрепящите ги страни особено САЩ. А те са  по-благосклонно настроени към TAPI, тъй като са враждебно  настроени към втория проект за регионален газопровод - IP  (Iran-Pakistan), чиято цел е да свърже Иран и Пакистан.

Иран-Пакистан - американската вода в газа?

Иран отбеляза по-рано тази година края на изграждането на  своя участък от IP - проект на стойност 7,5 милиарда долара,  който трябва да свърже газовото находище Южен Парс с Южен  Пакистан.
Действие, към което Вашингтон не скри отрицателното си  отношения. Държавният департамент подчерта, че "има други  дългосрочни решение, за да се отговори на енергийните  потребности на Пакистан" и че Исламабад има по-скоро "интерес да избягва каквито и да било дейности, подлежащи на санкции". "TAPI и IP са съвместими, защото енергийните ни нужди са  по-големи от обема на двата проекти, взети заедно", коментира  високопоставен служител от пакистанското министерство на
петрола. Единствената пречка е, че Пакистан, който няма пари,  все още не е започнал строителството на своя участък от  газопровода с предполагаема цена от 2 милиарда долара и вече  твърди, че плановете евентуалното му изграждане да приключи в  през 2014 година са "нереалистични".

Войни и мир на газопроводите

Дали САЩ ще дръзнат да наложат санкции на Пакистан, ключов  съюзник във "войната срещу тероризма", защото Исламабад сключва  споразумения с Техеран? Исламабад отхвърля каквато и да е  заплаха, но специалистите по този въпрос говорят за натиск от  Вашингтон и то въпреки неотдавнашното затопляне на  американско-иранските отношения. Всеки проект за газопровод е изправен пред вековни  предизвикателства, които биха могли да обезсърчат инвеститорите. IP, също като TAPI, трябва да премине през пакистанската  провинция Белуджистан (югозападната част на страната), която е  сцена на дестабилизираща война между армията и саператистки  движения.
Вторият проект преминава и през крепости на бунтовниците  талибани в Афганистан.
С приближаването на изтеглянето на НАТО тези газопроводи  стават икономически стимул за съвместни дейности на регионалните сили в името на стабилизирането на района, разкъсван от  конфликти вече над 30 години кат това важи най-вече за  Афганистан. Надежда, заради която понякога TAPI е наричан
газопровода на мира.

"Това е истина на теория", коментира индийският анализатор  Бхарат Карнад, който все пак не крие скептицизма си, отбелязвайки, че TAPI ще може да види бял ден "само след дълго  време, когато всички вътрешни и международни конфликти в района  бъдат решени". IP също няма да бъде лесен за изпълнение. Залогът все пак си струва, подчертава бившият пакистански  министър на финансите Салман Шах, защото ако тези газопроводи в  крайна сметка видят бял ден, "то тогава целият район ще получи  икономически облаги от тях". /Превод от френски: Румена Вълчева/