Задава ли се финансова криза?

Флоран Дьолорм*, в. "Ле-з-еко"

Коментарите за евентуална финансова криза, която е на път да избухне, изобилстват от известно време. Според макроикономическия анализатор Флоран Дьолорм тези, които се опасяват от един толкова катастрофален сценарий, забравят, че централните банки могат да предотвратят най-лошото.

Неотдавнашното обръщане на кривата на доходността на облигациите в Съединените щати възобнови най-песимистичната реторика за пазарите. Ниската доходност на дългосрочните дългове от двете страни на Атлантида бе определена като признак за надвиснала рецесия, която ще бъде последвана от корекция. Забравя се обаче намесата на централните банки, чиято цел е да стабилизира икономическия растеж и пазарите.

Дали пазарите са в добра ситуация зависи от една сложна алхимия, при която се смесват икономическата, политическата и психологическата логика. Да се провъзгласява без колебание, че в близко бъдеще предстои борсов катаклизъм е рисковано и във всеки случай всички, които се отдават на това занимание от 2010 година, бяха опровергани от фактите.

Бързото и мощно завръщане на инфлацията в резултат на много смекчената политика на централните банки не се случи. Не става въпрос да се твърди, че не бива да си задаваме въпроси за неконвенционалната парична политика, водена от едно десетилетие. Новите инструменти не са без риск. Не разполагаме обаче с достатъчно елементи, за да можем да заключим със сигурност, че ни чака катастрофа.

Улеснен достъп до кредити

Нека си припомним духа на тази парична политика, водена от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of Japan (японската централна банка): да бъде улеснен достъпът до кредити, а оттам - и да бъде благоприятстван икономическият растеж. Понижаването на краткосрочните лихвени проценти, намесата за дългосрочните и финансирането на банките в средносрочен план - толкова много инструменти стимулираха възобновяването на банковото кредитиране и финансирането на компаниите от пазара.

Най-големите скептици са шокирани, защото паричните власти не бивало да "фалшифицират" пазарните цени. Вярно е, че със своите намеси централните банки определяха преднамерено лихвените проценти, а оттам - и цените на много активи. Това впрочем е парадокс за институции, които следват обикновено либерални икономически доктрини. Възможна ли е обаче ненамеса при структурните слабости на световната икономика като много ниската производителност и нарастващите неравенства, според Международния валутен фонд.

Рискът от трайно свиване на кредитите за икономиката бе напълно реален. Трайното поддържане на цените ниски не е лишено от неудобства, по-специално понякога прекомерното поскъпване на активите и все още възможното завръщане на инфлацията - до такава степен паричните феномени са несвързани и трудно предсказуеми.

Трябваше ли обаче да бъде пренебрегнат непосредственият и реален риск от големи икономически и финансови затруднения, за да бъдат избегнати едни хипотетични парични проблеми в дългосрочен план? Икономическата и политическата сила на Съединените щати, Европа, Япония и Китай им позволява да се отдалечат на известно разстояние от паричната и бюджетната праволинейност. Това е привилегия на големите сили, чиято валута е търсена. И огромните спестявания на тези страни са мобилизирани за поддържане на високите равнища на задлъжнялост.

Без голям крах

Структурните затруднения на нашите икономики още не са решени; ниската производителност все така обременява потенциалния икономически растеж. Централните банки следователно са принудени да продължат по пътя на смекчената парична политика. УФР върви към купуване на американски федерален дълг, което ще представлява подкрепа за финансирането на бюджетния дефицит на САЩ.

А пък ЕЦБ упорства и води парична политика, благоприятстваща финансирането на икономиката. Банките са обект на специално внимание с неотдавна обявените мерки за ограничаване на последиците от ниските лихвени проценти за печалбите на банките. В този контекст не се вижда как кредитите за икономиката и растежът биха могли да се сгромолясат в световен мащаб. Няма достатъчно доказателства, за да се заложи на голям крах през следващите месеци.

Въпреки това растежът на фондовите пазари би трябвало да бъде умерен. Печалбите няма да могат да се увеличат много в контекста на лекото забавяне на световния икономически растеж, което ще доведе до ограничено повишаване на оборота на компаниите, и на фона на вече високите маржове, които няма как да отидат още по-нагоре. Малко вероятно е стойността на активите да се понижи заради потвърдената неотдавна политика и ниските лихвени проценти, макар да не се очаква те да се повишат до нови върхове. /Превод от френски: Николай Станоев/

*б. изд.: Авторът е макроикономически анализатор в британския инвестиционен фонд M&G Investments.

/От БТА/