Задълбочаващи се дългове на „богатите”

Люк Олинга, агенция Франс прес
От Европа до САЩ най-богатите страни на планетата продължават да изпитват големи затруднения, когато трябва да убеждават колко сериозни са плановете им, целящи да намалят техните огромни дългове, въпреки споразумението, постигнато в последната минута от Вашингтон за вдигането на тавана на дълга.
От двете страни на Атлантика "всеки я кара сам за себе си", резюмира Шарл Виплош, икономист в Женевския институт за международни изследвания. Финансовите пазари, между другото, бързо отново изпаднаха в песимистично настроение. След блестящото откриване в понеделник сутринта европейските борси, а и Ню Йорк, отново минаха в червената територия, защото съмненията в крайна сметка взеха превес.
Близо две седмици след обявяването на спасителния план за Гърция от близо 160 милиарда евро САЩ пък съобщиха в понеделник, че са постигнали компромис, предвиждащ таванът на държавния дълг да се вдигне най-малко с 2,1 трилиона долара, за да се даде възможност на финансовото министерство да се финансира от пазарите след 2 август и да се гарантира, че правителството ще издържи до 2013 година или след изборите. Макар да говорят за споразумение "минимум", икономистите са на мнение, че то ще позволи на Вашингтон да си върне нещо подобно на доверието, което имаше сред кредиторите, при условие че това споразумение бъде одобрено окончателно от Конгреса. "САЩ са платежоспособна страна, което не може да се каже за редица европейски държави", твърди специалистът по САЩ във френската банка Natixis Ина Муфлеева. И макар да мислят като нея, Франсоа Дюен и Беноа Родригес от
CM CIC, отбелязват, че споразумението "все пак не извежда Америка на ясно очертания път на овладяването на дефицитите". Остават основни проблеми: как Вашингтон възнамерява да овладее разходите си през идните години и дали ще вдига данъците? Със свиването на социалните програми като здравното осигуряване?
Именно поради това "не е сигурно, че това споразумение е достатъчно, за да се избегне понижаване на оценката на рейтинговите агенции", предупреждават анализатори от Barclays Capital. Дюен и Родригес не са чак толкова песимистично настроени. "Това споразумение би трябвало да позволи на САЩ да запазят тройното си А - най-високия рейтинг AAA - в краткосрочна перспектива, защото задействането на автоматични механизми за контрол на дефицитите, ако стане факт, ще има положително въздействие върху доверието, но всичко ще зависи от мащабите на замислените икономии", посочват те.
В еврозоната вторият спасителен план за Гърция много по-трудно би могъл да внесе пълно спокойствие въпреки извънредните мерки като разширяване на полето на намеса на Европейския фонд за финансова стабилност (FESF). "Той само печели време и цели да се избегне непосредствен икономически сблъсък", твърди Жан-Кристоф Кафе, специалист по еврозоната в Natixis.
"Рискът от заразяване е висок, защото механизмът (FESF), чиято цел е да внесе успокоение, днес не действа", посочва Емили Ганя от Dexia AM. Още повече, че различните фактори"се погрижиха да подчертаят, че извънредните мерки, взети за Гърция (...), ще се прилагат само за тази страна и не могат незабавно да се приложат за други застрашени държави от еврозоната", подчертава Кристиан Шмид, преподавател в Университета Париж-Дофин. Според Кафе еврозоната създаде "на бърза ръка някакви решения, които не са достатъчни, за да се окаже подкрепа на голяма страна като Испания или Италия", а и двете имат големи дългове. "Решението е просто: да се дадат залози, ангажирайки се, чрез приемането на златни бюджетни правила, че ще се изгради политика на строги икономии през идните 10 години", съветва Шарл Виплош.