АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Парламентарната поправка смекчава конституционно заложената дългова спирачка, позволявайки вземането на заеми за разходи за отбрана, гражданска защита, разузнаване и киберсигурност. Всички подобни разходи, надвишаващи 1 на сто от германския брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат финансирани с нов дълг.


Планираното смекчаване на строгото конституционно ограничение за държавните заеми, известно като "дългова спирачка", ще се прилага не само за разходите за отбрана, но и за федералните разходи за гражданска защита, разузнавателните служби, киберсигурността и помощта за държави, които са били нападнати в нарушение на международното право.


Предвижда се държавите свободно да пренасочват средства от фондовете на ЕС за сближаване, така че да ги използват за отбранителни цели. Фон дер Лайен предлага 150 млрд. евро да бъдат осигурени чрез заеми за доставката на боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, ракети и дронове.


Сред страните от ЕС най-голям дял предприятия, извършващи онлайн продажби, има Литва - 42,1 на сто, следвана от Ирландия (39,6 на сто) и Дания (38,8 на сто). В другия край на скалата Люксембург има най-нисък дял - 12,2 на сто, следван от Румъния (14,7 на сто) и България (15,1 на сто).


Китайските банки са отпуснали нови заеми на стойност 5,13 трилиона юана (706,40 милиарда долара) през януари, което е над четири пъти повече, отколкото през декември и надвишава прогнозите на анализаторите, сочат днешните данни на Китайската народна банка.


През 2023 г. най-високото общо ниво на държавногарантираните дългове е отчетено в Нидерландия (30,4 на сто от БВП), Финландия (17,9 на сто), Италия (15,3 на сто), Германия (14,6 на сто) и Франция (13,5 на сто). отчита Евростат. За сметка на това в Ирландия, България, Чехия и Словакия равнището на държавногарантираните дългове се равнява на или е под 1 на сто от БВП .


Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям годишен ръст е регистриран в Малта (+13,5 на сто), Белгия (+8,7 на сто) и Гърция (+4,8 на сто). Най-голямо годишен спад се наблюдава в Хърватия (-6,6 на сто), Ирландия (-5,6 на сто) и Австрия (-5 на сто).


Миналия месец Европейската комисия обяви, че е изплатила шестия транш на Италия по нейния Национален план за възстановяване и устойчивост на стойност 8,7 милиарда евро. От тях 6,9 милиарда евро са под формата на заеми, а 1,8 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства.


Най-големи излишъци са в : Германия (+53,8 млрд. евро), Нидерландия (+26,7 млрд. евро), Ирландия (+23 млрд. евро), Испания (+15,7 млрд. евро), Дания (+14.9 млрд. евро), Италия (+10,5 млрд. евро) и Швеция (+8,2 млрд. евро). Най-големи дефицити са в Румъния (-9 млрд. евро), Полша (-4,3 млрд. евро) и Белгия (-1,6 млрд. евро). За България за 1,6 млрд. евро излишък.


Никъде в Европа токът не е толкова скъп, колкото в Германия. По официални статистически данни домакинство, състоящо се от три или четири души, е плащало през 2024 година 40 цента за киловатчас. В Ирландия и Дания цената е била 37 цента, в Чехия, Белгия и Италия - 33. В Унгария и България цената е била 10 цента за киловатчас.