Закон намалява броя на занаятите в страната

Прекомерното регулиране на стопанската дейност е една от основните пречки пред развитието на бизнеса в България – това поставя страната на незадоволителното 45-то място сред 180 държави в класацията DOING BUSINESS 2009. Предлаганите изменения в Закона за занаятите са част от мерките, които МИЕТ предлага, за да се преодолеят тези негативи и да се облекчи средата за бизнес у нас. Измененията имат за цел също да премахнат съществуващи различия в тълкуването на законите.
Проектоизмененията са в следните основни насоки:

Търговците, регистрирани по Търговския закон, няма да бъдат задължени да се регистрират по закона за занаятите. Предлага се в приложното поле на новия Закон за занаятите да влизат само физически лица – занаятчии или граждански дружества на няколко такива физически лица;

МИЕТ предлага броя на занаятите да бъде редуциран значително и от сегашните 127 да стане 50-60. В момента в списъка на занаятите фигурират такива като „медиен дизайн", „корабостроене", „приготвяне на спиртни напитки" и други.

Националната занаятчийска камара и регионалните камари не би следвало да бъдат обекти на публичното право. Според новия проект те ще започнат да работят по Закона за юридическите лице с нестопанска цел. Членството в камарата би следвало да е по желание, а не задължително, както в момента. 

Предлагаме да отпадне полагането на допълнителни изпити пред Националната и регионалните занаятчийски камари за придобиване на квалификация по закона за занаятите. При завършване на професионално обучение с ІІ или ІІІ степен на професионална квалификация, младежите следва автоматично да получават степен „калфа", а след двегодишен стаж в занаятчийско предприятие – и „майстор". Сега това става след полагане на допълнителен изпит в занаятчийските камари, което е допълнителен финансов товар за бизнеса.